От образователното ведомство обявиха, че до края на месеца новият закон за средното образование ще е готов и ще започне неговото обсъждане.

С цялото ми уважение към заместник-министър Коджабашиева, чиято дейност отчасти познавам, и към изказванията на министър Сергей Игнатов, който бил прочел вече доста учебници, но...

Тази новина ме накара леко да изтръпна. И то от един спомен - въвеждането на действащата в момента образователна програма преди около 10 години, надали има и толкова - току що бях попаднала в училище, да кажем - преди година - две, напълно случайно и без амбицията да остана дълго в системата.

Та, става въпрос или за 2000, или за 2001 година. По нареждане на Министерството на образованието през лятото по училищата бяха разлепени списъци с учебниците, които трябва да закупят родителите. Направихме това към края на юли или началото на август месец. Дни преди началото на новата учебна година започнаха и редовните „съвещания" (както ги наричат от Регионалните инспекторати, но защо ли?), а датата за учителите по български език и литература беше 12 септември.

И на 12 септември залата на техникум „Вилхелм Пик" се изпълни с учители от София и околността, можете да си представите какъв кошер. И в така назованата съвещателна атмосфера обявяват, че в гимназиалния курс влиза в сила нова учебна програма, която размества напълно материала и съответно изисква нови учебници. В залата настана ледено мълчание. Искам да подчертая - въпросното съвещание се случва три дни преди началото на учебната година.

Няма да коментирам шока, който обхвана присъстващите - никой от колегите (освен тези, които нямаха връзки в Министерството и Регионалния) не знаеше предварително. Предстоеше пълна промяна и доста дни напрегнато четене и размисъл, защото разликата между учителя и ученика е в това, че единият си учи урока преди, а другият (би трябвало) след часа. Но не това беше най-тежкото, защото учителят така или иначе винаги трябва да си прочете урока, за разлика от ученика.

Най-неприятното предстоеше: на 15 септември, когато всичките тези учители, включително и аз, се изправихме пред деца и родители и трябваше да им кажем - има промяна в програмата, ще трябва да си купите нови учебници. И да хвърлите старите, защото те вече няма да вършат работа. Като за добре дошли в новата учебна година, за някои и в новото училище, тъй като промяната засягаше всички класове от 8-ми клас нагоре в гимназията.

Помня недоверието и гнева на родителите - с пълно съчувствие, тъй като учебниците за гимназията са особено скъпи. Този гняв се изля върху учителите, които за три дни се опитаха да схванат логиката на промяната (аз и до този момент не мога да разбера какво прави Радичков в 8-ми клас, при положение, че съм се сблъсквала с неразбирането му и от студенти).

После - учебниците бяха купени, преподавахме на нокти доста време, тъй като програмата, явно набързо въведена, се променяше през цялата година. На следващата година отново имаше нови учебници - и като цяло, признавам, те са валидни и до днес - цели 8-9 години.

Сега отново ще сменят програма, учебници, изисквания. Имаше такива напъни и при предишното правителство, но енергията явно не беше достатъчна и на министър Вълчев, който спря с вечно отлаганите държавни зрелостни изпити.

Та, да се върна на началото. След като чух заместник-министър Коджабашива, че законопроектът ще е готов до края на месеца, звъннах на няколко познати - обикновени редови учители - и ги попитах знаят ли те такова нещо, направен ли е анализ на отрицателното и положителното в действащите програми, те питани ли са, участвали ли са в такова нещо.

Отговорът беше отрицателен - за човек, който познава системата на образованието, това не е неочаквано. Напротив, бих се изненадала, ако учителят има думата.

След 10 години пред черната дъска напуснах системата по собствено желание, самостоятелно и осмислено. Сега единственото, което мога да направя, е да призова заместник-министър Коджабаишева и министър Сергей Игнатов - не правете съвещанието на 12 септември!

Иначе - нов закон, нова програма, нови учебници, нови критерии са крайно нужни.