В края на септември неправителствената организация Lighthouse Reports отправи обвинения към Европейската комисия (ЕК), че е създала правила, които не позволяват на обществеността да види какви количества енергия и вода се използват от центрове за данни.
От организацията посочиха, че според последните данни на ЕК за 2025 г. европейските центрове за данни са консумирали 20,7 тераватчаса електроенергия - количество, съпоставимо с потреблението на Хърватия - и над 8 милиарда литра вода. Това представлява увеличение на потреблението на електроенергия с 26% и на вода с 52% спрямо 2024 г.
Но тези цифри не отразяват напълно реалното потребление в сектора, понеже общите стойности се основават на непълни данни, събрани от Комисията. Информацията е публикувана единствено в обобщен вид в съответствие със закон от 2024 г., който забранява на Брюксел и на столиците на държавите от ЕС да разкриват "цялата информация и ключовите показатели за ефективност за отделните центрове за данни" - мярка, приета след лобиране от страна на технологични гиганти, позоваващи се на търговски интереси.
Според данни на компанията за пазарни проучвания и консултации, която предоставя аналитични доклади за различни сектори Arizton Advisory & Intelligence към 2026 година в Европа има 1 523 действащи центрове за данни, разположени в 21 държави - Обединеното кралство, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Испания, Швейцария, Белгия, Австрия, Чехия, Полша, Русия, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Люксембург, а 651 са планирани да бъдат построени в същите държави.
В световен мащаб има над 11 700 центрове за данни, като точният им брой е трудно да бъде определен, понеже не съществува единна база данни, която да регистрира всички действащи съоръжения.
Интересно е да се отбележи, че най-много центрове за данни има в САЩ. Според данни на германската онлайн платформа Statista към 27 май 20226 година в САЩ има 5 427 центрове за данни. За сравнение - в Германия има 529, в Обединеното Кралство - 523, Китай - 449, Канада - 337, Франция - 322, Австралия - 314, Нидерландия - 298, Русия - 251, Япония - 222, Бразилия - 197, Мексико - 173, Италия - 168, Индия - 153, Полша - 144.
А иначе в САЩ най-много центрове за данни има в щата Вирджиния - към февруари 2026 година действащите там центрове са 398, а планираните или в процес на строеж - 287. Тези данни са на Pew Research Center.
Центровете за данни са от решаващо значение за цифровата икономика и развитието на изкуствения интелект. Но въздействието им върху околната среда и здравето на хората е огромно. Днес центровете имат по-голям въглероден отпечатък от световната авиационна индустрия.
Нарастващото потребление на електроенергия
С всяка изминала година и с напредването на технологиите - особено бързото развитие на изкуствения интелект, центровете за данни се нуждаят от все повече енергия.
По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) един център за данни за изкуствен интелект може да консумира толкова електроенергия, колкото 100 000 домакинства, а по-големите центрове, които се изграждат в момента, може да консумират до 20 пъти повече.
В доклада на МАЕ от 2025 година - Енергията и изкуственият интелект (Energy and AI) се посочва, че се очаква потреблението на електроенергия от центровете за данни да нарасне повече от два пъти и да достигне около 945 TWh до 2030 г. Това количество е малко по-голямо от общото потребление на електроенергия в Япония към 2025 година.
"Изкуственият интелект е основният двигател на този растеж, наред с нарастващото търсене на други цифрови услуги. Съединените щати формират най-голям дял от този прогнозиран ръст, следвани от Китай. В САЩ центровете за данни са отговорни за близо половината от увеличението на търсенето на електроенергия в периода до 2030 г. До края на десетилетието се очаква страната да потребява повече електроенергия за центрове за данни, отколкото за производството на алуминий, стомана, цимент, химикали и всички останали енергоемки стоки, взети заедно. След 2030 г. несигурността нараства, но според нашия базов сценарий глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи до около 1200 TWh до 2035 г.," пише още МАЕ.
Това може да доведе до увеличение на сметките за ток.
В статията си From Energy Use to Air Quality, the Many Ways Data Centers Affect US Communities, публикувана в World Resources Institute, Карла Уокър и Иън Голдсмит посочват, че през 2025 година в САЩ бяха въведени увеличения на тарифите на обща стойност над 60 милиарда долара, като средно американците плащат почти 10% повече за електроенергия в сравнение с 2024 г. Причините за тези поскъпвания са сложни и разнообразни, но съществуват доказателства, че необходимостта от осигуряване и изграждане на нова енергийна инфраструктура за центрове за данни е допринесла за повишаването на цените поне в един регион в страната.
Институтът за изследвания в областта на околната среда и енергетиката (EESI), неправителствена организация, базирана във Вашингтон, също посочва риска голямото потребление на електроенергия от центовете за данни да доведе до скок в сметките на обикновения потребител.
В доклада си Data Center Power Demands Are Contributing to Higher Energy Bills организацията обяснява, че в САЩ енергийните дружества са първите, които получават заявления за присъединяване към мрежата за планирани центрове за данни, разположени в обслужваните от тях райони. Те са длъжни да удовлетворяват исканията за присъединяване в рамките на своята територия на обслужване съгласно правния принцип за "задължение за предоставяне на услуга" (obligation to serve / duty to serve). Всички видове енергийни дружества - както регулирани, така и нерегулирани - трябва да съобразяват тези искания за електроенергия с наличния производствен капацитет, прогнозите за бъдещото потребление и изискванията за надеждност на системата. Щатските енергийни регулаторни органи (т.нар. комисии за комунални услуги) одобряват исканията на регулираните дружества за повишаване на тарифите с цел покриване на първоначалните инвестиции в изграждането на нови електроцентрали, преносни линии и свързана инфраструктура, като например трансформатори. Нерегулираните дружества могат да коригират тарифите си, без да е необходимо одобрение от регулатор.
За да покрият инвестициите, необходими за справяне с рязко нарасналия брой заявки за присъединяване към мрежата, много енергийни дружества прехвърлят разходите върху потребителите чрез по-високи месечни сметки.
Освен това високото потребление на енергия от страна на центровете за данни възпрепятства и затварянето на въглищните електроцентрали. През изминалата година Министерството на енергетиката на САЩ предприе стъпки за улесняване и насърчаване на удължаването на живота на въглищните електроцентрали. Позовавайки се на Закона за федералната енергетика (Federal Power Act), през 2025 г. ведомството издаде няколко заповеди за извънредни ситуации, с които се спира извеждането от експлоатация на осем въглищни енергоблока в страната, чийто общ капацитет надхвърля 17 гигавата. Министерството обоснова решенията си с необходимостта от надеждност на електроенергийната мрежа, стремежа към запазване на достъпни цени на електроенергията и целта да се предотвратят прекъсвания на електрозахранването.
Това обаче може да се окаже голямо предизвикателство пред Европа, където устойчивото потребление е крайъгълен камък на стратегията за кръгова икономика. Редица европейски държави - въпреки че се стремят да се откажат от въглищата, все още разчитат на въглищните електроцентрали и отлагат тяхното затваряне. Такива примери са Германия, Полша и Чехия.
Разбира се, това отлагане не е свързано директно в центровете на данни, а с войната между Русия и Украйна, както и с пандемията от COVID-19 преди това, но изграждането на нови центорве за данни - както стана ясно планираните в Европа са 651 броя, а вече действащите са 1 523 - може да допринесе за запазването на въглищните електроцентрали.
Отпадъци, замърсяване на въздуха и влиянието върху климата
Центровете за данни се нуждаят от постоянно и надеждно електрозахранване, като много от тези съоръжения разчитат на газови мощности за дейността си, както и на дизелови генератори за аварийно резервно захранване, а това е свързано с рискове за климата и здравето на хората.
В същата статия за World Resources Institute Карла Уокър и Иън Голдсмит казват още, че "някои центрове за данни разполагат със собствени газови енергийни мощности за ежедневните си операции, което води до постоянно замърсяване на въздуха и емисии на парникови газове. Един от най-ярките примери за това се наблюдава в Мемфис, Тенеси, където в новият център за данни "Colossus" на компанията xAI се инсталират над 30 газови турбини, предназначени за ежедневна употреба. Местни жители и организацията NAACP подадоха уведомление за намерение за съдебен иск съгласно Закона за чистия въздух (Clean Air Act), като изтъкват, че проектът може да влоши и без това опасното качество на въздуха в град, изправен пред висока честота на случаите на астма и дългогодишни неравенства по отношение на здравето, свързани с околната среда".
Двамата обясняват, че резервните генератори, работещи с дизелово гориво, също отделят вредни замърсители на въздуха, включително фини прахови частици и азотни оксиди, които се свързват с респираторни и сърдечни заболявания, астма и други рискове за здравето. Въпреки че тези генератори се използват само при извънредни ситуации, те могат да окажат значително въздействие върху здравето, тъй като отделят от 200 до 600 пъти повече азотни оксиди в сравнение с електроцентралите, работещи на природен газ. Според анализ, извършен във Вирджиния, дори ограниченото използване на резервни генератори може да бъде свързано с разходи за общественото здраве в размер на близо 300 милиона долара годишно и с 14 000 случая на развиване на астма на територията на няколко щата.
Но това, което допринася най-много за замърсяването на въздуха и може да повлияе на климата, е използването на електроенергия - колкото по-голямо е потреблението и колкото по-въглеродно интензивен е енергийният микс, толкова по-големи са емисиите на парникови газове. Поради тази причина климатичният отпечатък на един център за данни зависи не само от неговия размер и ефективност, но и от това как се произвежда електроенергията, която той използва.
Въздействието на центровете за данни върху околната среда обаче не се ограничава до потреблението на електроенергия. Подмяната на сървъри, дискове, графични процесори, батерии и друго оборудване генерира значителни количества електронни отпадъци. Част от тях могат да бъдат рециклирани, но неправилното им управление може да доведе до замърсяване на околната среда.
Водата - синьото злато
През последните години, на фона на промените в климата, както и прекомерното потребление, замърсяването, урбанизацията и лошото управление на водните ресурси, все повече страни се изправят пред недостиг на вода и нарастващ риск от водна криза.
Това обаче изглежда не може да спре ускореното създаване на центрове за данни.
Водата е жизненоважна както за хората, така и за центровете за данни, които се нуждаят от огромни количества вода за охлаждане на сървърите. Нещо повече, те имат и непряк воден отпечатък, понеже електроенергията, която центърът консумира, също може да изисква вода при производството си — например в някои топлоелектрически и атомни електроцентрали.
Един център за данни със среден размер може да консумира до около 416 милиона литра вода годишно само за охлаждането на сървърите. Това количество е равностойно на годишното потребление на вода от приблизително 1000 домакинства. По-големите центрове за данни обаче могат да използват около 6,81 милиарда литра годишно, което е годишната консумация на град с население между 10 000 и 50 000 души.
Използването на вода от центровете за данни може да има значително въздействие върху околната среда и хората, особено когато съоръженията са разположени в райони, които вече изпитват недостиг на вода.
Центърът за данни оказва натиск върху местните водни ресурси, като се конкурира за тях с домакинствата, земеделските производители, както и други индустрии в района, където е разположен, особено ако мястото е сухо или е засегнато от суша. Освен това оказва влияние и върху местните екосистеми, понеже центърът може да извлича вода от реки, езера или да използва подземни води, а прекомерното потребление може да намали количеството вода, което остава за екосистемите.
Друг проблем е, че използваната вода от реки и езера може да се върне обратно, но с променена температура или замърсена с различни химически вещества.
Разбира се, не всички центрове за данни използват вода за охлаждане, а някои залагат на въздушно охлаждане. Това обаче зависи от местоположението на центъра - дали климатът е по-топъл или по-студен, понеже по-топлият климат не позволява използването на въздух за охлаждане, докато по-студеният климат го позволява. Също центровете за данни, които се намират на по-студени места, използват и по-малко вода за охлаждане на сървърите.
Шумово замърсяване
Друг проблем около центровете за данни, който влияе на хората, е шумовото замърсяване.
В центровете са разположени хиляди сървъри и чипове, които обработват милиарди операции и съхраняват огромни обеми от данни. Но топлината, която се отделя при тази работа, може да повреди чиповете и за да се избегне това, центровете използват охладителни системи.
Някои центрове разполагат с охладителни системи, които използват електроенергия - около 40% от потреблението на центъра, вместо вода. Такъв тип центрове обикновено са по-шумни. Дизеловите генератори и газовите турбини също допринасят за шума, освен че замърсяват въздуха.
Кайл Харт, член на Асоциацията за опазване на националните паркове в САЩ, отбелязва в интервю за EESI, че понеже шумът от центровете за данни обхваща множество честотни диапазони - и по-специално нискочестотния спектър - е труден да бъде измерен със стандартен шумомер, а липсата на надеждни измервания пък затруднява прилагането на местните наредби за нивата на шум в полза на живеещите наблизо хора.
EESI посочва, че макар звуците с интензивност над 85 децибела да се считат за вредни за слуха, проучвания показват, че нива над 65 децибела са достатъчни, за да повишат нивата на стрес и кръвното налягане. Високите нива на шум, особено през нощта, могат да доведат до недоспиване и влошени когнитивни способности.
Съвременният свят все повече зависи от центровете за данни, особено с развитието - и надпреварата в тази област между държавите - на изкуствения интелект. Но зад всяко търсене в Google, допитване до ИИ, използването на различни приложения и др. стоят съоръжения, които изискват електроенергия, вода и ресурси, а генерират немалко отпадъци и шум.
Развитието на изкуствения интелект ще налага създаването на все повече и все по-големи и мощни центрове за данни, които ще изискват своето. Това обаче поставя въпроса как тези центрове да бъдат по-устойчиви - да използват електроенергията по-ефективно, както и водните ресурси, да използват повече нисковъглеродни източници на енергия и да рециклират отпадъците, които генерират.











































































rumbata
на 12.10.2026 в 17:00:19 #1Сканирах набързо статията, за да видя има ли смисъл да я чета. Няма смисъл. Написана е по типичен ученически маниер, поръчкова статия с цел да покаже вредата от центровете на ИИ даже когато я няма. Поне 90% от твърденията на дамата могат да бъдат опровегани. Та погледнах кой я е написал: "Янислава Стефанова е български журналист и автор, а също така ученичка от Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици (ПГПЧЕ) „Алеко Константинов“ в град Правец.". Но иначе добре се развива момичето, с тези статии с които "на бялото се казва черно" далеч ще стигне в БГ журналистиката