Удари часът на хутите: Саудитска Арабия трепери пред най-могъщите и непреклонни бойци на арабския свят

Едно практически неизвестно на широката публика допреди 20 години политико-религиозно движение предизвика поредна вълна от истерия и изненада в медиите и социалните мрежи: Хутите превзеха Моха, последното неконтролирано от тях пристанище на Йемен на Червено море, овладяха остров Перим - контролиращ преминаването през ключовия за световната търговия проток Баб ел-Мандеб, а освен това нахлуха с успех в южните територии на Саудитска Арабия - приказно богата държава, която претендира за лидер на мюсюлманския свят и разполага с неизчерпаеми ресурси. Рияд, провел не една военна интервенция срещу движението, се обърна за помощ към САЩ и Доналд Тръмп. Но кои всъщност са хутите и откъде се появиха? Какви исторически и местни особености вдъхновиха идеологията им? И защо са толкова войнствени и смели? Именно с този въпрос ще се запознаем в следващите редове.

Както споменахме по-горе, хутите са политико-религиозно движение, произлизащо от северните планински земи на Йемен. Сърцето на техните територии е в провинция Саада, но имат и съществено влияние в Хаджа, Амран и племенните територии на Хашид/Бакил. Подобно на Кавказ и някои части на Балканите, жителите на тези земи се славят като непреклонни бойци още от древността, като в историята успяват да отблъснат и да запазят независимостта си от могъщи империи, като Римската и Османската.

Зайдитският ислям

Идеологически, хутите водят началото си от Зайдитския ислям - шиитско религиозно движение, вярващо в "скрития имам". Това означава, че за тези хора, всеки праведен потомък на пророка Мохамед (чрез дъщеря му Фатима и Али), може да бъде имам. Той трябва да се пребори за мястото си и да обяви претенциите си за имамата, като публично се опълчи срещу несправедлив владетел.

Зайдитският ислям е клон на шиитския ислям, възникнал въз основа на учението на Зайд ибн Али през VIII век и исторически съсредоточен във високопланинските райони на Северен Йемен. За разлика от шиизма на "дванадесетте имами" (иснаашаризма), доминиращ в Иран, зайдитите не вярват в установена поредица от дванадесет божествено определени имами или в съществуването на "скрит имам".

Съпротивата срещу тиранията е от централно значение. Зайдизмът поставя особен акцент върху активния отпор срещу несправедливото управление. Този подход води началото си от въстанието на Зайд ибн Али срещу Омаядите през 740 г.

В исторически план теологията и правната доктрина на зейдитите споделят значителни прилики с тези на сунитските школи. Като цяло, при тях липсва онова крайно доктринално отхвърляне на първите сунитски халифи - Абу Бакр и Умар - което е характерно за някои други шиитски традиции, като например шиитите дванайсетници, каквито са в Иран.

Силно застъпена рационалистична теология. Класическата зейдитска мисъл е силно повлияна от мутазилизма, като поставя акцент върху разума, свободната воля на човека, божествената справедливост и човешката отговорност.

Имаматът има както политически, така и религиозен характер. Имамът трябва реално да управлява, да защитава общността и да налага справедливост, а не просто да притежава духовна власт.

Исторически погледнато, практиката е тясно свързана с Йемен. Макар зейдизмът да възниква извън пределите на Йемен, от края на IX век нататък основното му оцеляло средище стават планинските райони на Северен Йемен, където зейдитски имами управляват с прекъсвания в продължение на близо хилядолетие.

Следователно най-важното разграничение за разбирането на хутите е следното: зейдизмът съдържа силна традиция, според която легитимният религиозен водач трябва активно да се противопоставя на несправедлив владетел и - ако е способен - сам да установи справедливо управление.

Античност, приемане на исляма в Йемен и основаване на Зейдистския имамат в Саада

Родните земи на хутите никога не са били същинска част от Римската империя. През римската епоха Северен Йемен е принадлежал към цивилизацията на древна Южна Арабия, в която с течение на времето доминиращо положение заема Химярското царство. Рим е познавал Йемен като част от Arabia Felix ("Щастлива Арабия") заради богатството, натрупано от търговията с тамян, ароматни вещества и стоки от далечни земи.

Рим прави само един опит да проникне в Йемен: в периода 26-25 г. пр.н.е. Октавиан Август нарежда на Елий Гал, римския префект на Египет, да нахлуе в Арабия. Армията му се насочва на юг с помощта на набатеите, но експедицията завършва катастрофално поради болести, проблеми със снабдяването и оказвана съпротива. Впоследствие Рим никога повече не се опитва да завладее трайно йеменските планински райони.

През Късната античност Йемен се превръща в арена на съперничество между Химяр, християнска Етиопия (Аксум) и Сасанидска Персия. В началото на VII век - малко преди появата на исляма - Йемен попада под персийско влияние.

Страната приема исляма още приживе на Мохамед - в периода между 628 и 630 г. Впоследствие йеменските племена изиграват важна роля в ранните мюсюлмански завоевания. Йеменски военни контингенти се сражават в Сирия, Ирак и Египет; според някои източници племенните сили от Йемен съставляват значителна част от армиите, завладели Египет през 40-те години на VII век.

Вероятно именно това е един от източниците на утвърдилата се в историята репутация на йеменците като воини.

Същевременно управлението на северните планински райони се оказва изключително трудна задача за халифатите.

По време на управлението на Омаядите Йемен е част от халифата само номинално. При Абасидите реалният централен контрол отслабва поради отдалечеността на страната, планинския терен и силните племенни структури.

Тогава се случва нещо, което има пряко отношение към движението на хутите.

В периода 893-897 г. зейдитският религиозен водач Яхия ибн ал-Хусейн - по-късно известен като ал-Хади ила-л-Хак - пристига от Хиджаз в района на Саада. Местните племена го канят, отчасти за да посредничи при разрешаването на споровете помежду им.

Той основава Зейдитски имамат със средище в Саада.

Това събитие полага началото на политико-религиозната традиция, от която в крайна сметка произлиза днешното движение на хутите. Зейдитските имами, макар и с прекъсвания, остават водеща политическа сила в Северен Йемен в продължение на повече от хилядолетие - чак до републиканската революция от 1962 г.

Източник: Wikipedia

От османското нашествие до основаването на модерната йеменска държава през 1918 година

Този период е особено показателен.

Османската империя навлиза в Йемен през XVI век, отчасти за да защити Червено море от португалската експанзия. Османците успяват да окупират крайбрежните равнини и градове сравнително ефективно, но планинските райони на север, населени със зейдити, се оказват съвсем различно предизвикателство.

Планинският терен неутрализира голяма част от предимствата на османците по отношение на артилерията, дисциплинираните пехотни формирования, кавалерията и логистиката.

Местните племенни бойци зейдити използват планинските проходи, укрепените селища, засади и тактика на внезапни нападения и бързо отстъпление.

Османските сили понасят изключително тежки загуби по време на кампаниите от 1569-1571 г. Съвременни проучвания на османски архиви описват йеменските планини като район, който на практика е невъзможно да бъде усмирен единствено чрез конвенционална военна сила.

В крайна сметка, през XVII век зейдитската династия на Касимидите прогонва османците от по-голямата част на Йемен.

Турците обаче се завръщат през XIX век, като окупират Сана и голяма част от Северен Йемен след 1872-1873 г.

Въпреки това, планинските племена отново и отново вдигат въстания.

Особено ожесточени сражения се водят по време на управлението на имам Яхия Хамид ал-Дин след 1904 г. Османските сили дават хиляди жертви и понасят огромни финансови разходи в опитите си да запазят контрола. В крайна сметка Истанбул на практика признава, че прякото управление е непрактично.

Договорът от Даан (1911 г.) предоставя на имам Яхия значителна автономия над зейдитските планински райони, като същевременно установява номиналния османски суверенитет. Когато Османската империя се разпада през 1918 г., Яхия просто учредява независимото Мутавакилитско кралство Йемен.

Така, на практика, Османската империя не успява да осъществи никакъв контрол над зейдитите.

XX век - Северен и Южен Йемен, разгром на Зейдистката монархия, обединение

Разделянето на Йемен на Северен и Южен е резултат най-вече от османската и британската имперска експанзия, а не от древно разделение между два йеменски народа.

През XIX век две чужди сили установяват присъствието си в различни части на Йемен.

Великобритания завзема Аден през 1839 г. и градът се превръща в изключително важна военноморска и търговска база по пътя към Индия, особено след откриването на Суецкия канал. Постепенно Великобритания установява протекторати над племенните територии около Аден. Това полага основите на Южен Йемен.

Междувременно, през 70-те години на XIX век, Османската империя възстановява контрола си над голяма част от Северен Йемен, включително над Сана. Както писахме по-горе, планинските райони, населени със зейдити, остават трудни за контролиране, поради което през 1911 г. османците постигат споразумение със зейдитския имам Яхия.

Така към края на XIX век на практика съществуват Османски Йемен на север и Британски Аден и протекторати на юг.

Османската и Британската империя официално договарят границата помежду си през 1904 г., с което полагат основите на политическото разделение, по-късно разграничило Северен от Южен Йемен.

След разпадането на Османската империя в края на Първата световна война, имам Яхия поема контрола над севера и основава Мутавакилитското кралство Йемен.

То представлява по същество зейдитска монархия, съсредоточена около Сана и северните планински райони.

През 1962 г. офицери от републиканската армия свалят зейдитската монархия и провъзгласяват Йеменската арабска република (Северен Йемен). Това събитие отприщва Гражданската война в Северен Йемен (1962-1970 г.):

Републиканците са подкрепяни главно от Египет на Гамал Абдел Насър, който по това време все още се бори за създаване на пан-арабска република.

Интересен факт е , че Зейдитските роялисти са подкрепяни главно от Саудитска Арабия, въпреки че тя по-късно се превръща в основен враг на хутите. На този етап конфликтът се върти около въпросите за монархията, републиканството и египетското влияние, а не толкова около простото разделение на сунити и шиити.

В крайна сметка републиката оцелява.

Южен Йемен става независим през 1967 г. Великобритания продължава да управлява Аден и околните протекторати до 60-те години на XX век, когато избухва въоръжено антиколониално въстание.

Обединеното кралство се изтегля през 1967 г., с което се създава независим Южен Йемен. През 1970 г. той става Народна демократична република Йемен (НДРЙ).

Това прави Йемен особено необичаен случай: Южен Йемен се превръща в единствената изрично марксистко-ленинистка държава в арабския свят.

Страната се ориентира към Съветския съюз, Куба и други комунистически държави.

Отношенията често са враждебни. Северен и Южен Йемен водят гранични войни през 1972 и 1979 г., въпреки че и двете правителства продължават официално да се застъпват за бъдещо обединение на Йемен.

Югът също така е раздиран от остри вътрешни борби между комунистически фракции, като най-драматичен е случаят с гражданската война в Южен Йемен през 1986 г., взела хиляди жертви.

Към края на 80-те години Южен Йемен е значително отслабен. Още по-важно е, че при управлението на Горбачов Съветският съюз намалява подкрепата за своите съюзници в чужбина.

Това създава сериозни предпоставки за обединение и то се случва на 22 май 1990 година, когато е основана Република Йемен. Президентът на Северен Йемен Али Абдула Салех стана президент на обединен Йемен, а лидерът на Юга Али Салем ал-Бейд - вицепрезидент.

Обединението обаче не премахна старите политически структури. Северният елит все повече доминира в новата държава, а лидерите от Юга се оплакват, че биват маргинализирани.

Това води до нова война през 1994 г., когато лидерите на Юга се опитват да се отделят и да възстановят независим Южен Йемен. Северните сили на Салех ги побеждават и превземат Аден.

Създаденото разделение, обаче, никога не изчезва напълно. Следователно конфликтът в Йемен днес се характеризира с две различни географски разделителни линии, които се застъпват:

Северозападни планински райони:

Сърцевината на движението на хутите/зейдитите около Саада и Сана.

Юг:

Аден и бившият Южен Йемен, където има силно изразена южняшка сепаратистка идентичност.

Южният преходен съвет (ЮПС) възниква именно от тази втора традиция и се стреми към възстановяването на независим или с висока степен на автономия Южен Йемен.

Важно е да се отбележи и че територията, контролирана днес от хутите, до голяма степен съвпада с тази на бившия Северен Йемен, но двете не са идентични. Хутите представляват конкретно северно политико-военно движение, а не просто възраждане на старата севернойеменска държава.

Източник: Wikipedia

Републиката на Салех, маргинализация на Саада и "идеологическо посегателство" на Саудитска Арабия срещу зайдитите

След победата на републиканците зейдитите не изчезват от политическия живот. Всъщност много влиятелни политици и военни дейци в Северен Йемен остават зейдити. Един от тях е Али Абдула Салех - самият той с произход от зейдитската общност, - който става президент на Северен Йемен през 1978 г., а по-късно и президент на обединен Йемен след сливането на Севера и Юга през 1990 г.

Това означава, че по-късното въстание на хутите не е започнало като борба на зейдити срещу сунитско правителство. Вместо това недоволството се натрупва около няколко проблема.

Северните региони, като например Саада, са сравнително бедни и слабо развити. Местните елити са недоволни от съсредоточаването на власт и ресурси около Салех и неговите мрежи за покровителство.

Същевременно много традиционни зейдитски духовници и учени смятат, че религиозната им идентичност е подложена на ерозия.

След обединението на Йемен през 1990 г. политическата и религиозната конкуренция се засилват. Подкрепяните от Саудитска Арабия салафитски и уахабитски религиозни институции стават все по-активни в традиционно зейдитските райони. Един особено важен салафитски център се развива в Дамадж, близо до Саада.

Зейдитските духовници възприемат това като "идеологическо посегателство".

"Вярващата младеж" и основаване на политико-религиозното движение "Ансар Аллах"

В началото на 90-те години на миналия век религиозни активисти от общността на зейдитите създават организация, известна най-вече като "Ал-Шабаб ал-Мумин" - "Вярващата младеж".

Първоначално дейността ѝ включва религиозно обучение, летни лагери, преподаване на зейдитска теология, младежки организации и съхраняване на зейдитската идентичност.

Съобщава се, че хиляди млади хора са преминали през тези програми.

Една от най-влиятелните фигури в движението е Хюсеин Бадредин ал-Хути - син на видния зейдитски учен Бадредин ал-Хути.

Първоначално Хюсеин не е командир на нелегални партизански отряди. Той всъщност е активен участник в новия парламентарен политически живот на Йемен и е депутат през 90-те години.

С течение на времето обаче посланията му придобиват силно изразен политически характер.

Няколко събития превръщат религиозното възраждане в политическо движение.

Най-значими сред тях са задълбочаващите се отношения между президента Салех и САЩ, както и войните, последвали атентатите от 11 септември.

Хюсеин ал-Хути се противопоставя остро на политиката на САЩ в Близкия Изток, инвазията в Афганистан, инвазията в Ирак през 2003 г., Израел, както и сътрудничеството на Салех с Вашингтон.

През този период последователите му възприемат лозунга, който и до днес се свързва с движението:

"Бог е велик, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие за евреите, победа за исляма".

Реториката им е отчасти вдъхновена от революционен Иран и "Хизбула", но това не означава, че на този етап хутите са просто иранско творение.

Всъщност проучванията на движението в ранния му етап подчертават, че липсват убедителни доказателства за мащабна материална помощ от страна на Иран през първите години на бунта.

Конфликтът все още е предимно вътрешен, йеменски въпрос.

Войните в Саада (2004-2010 г.) - Хутите се превръщат във военна сила

Решаващият поврат настъпва през 2004 г. Правителството на президента Салех прави опит да арестува Хюсеин ал-Хути. Последователите му оказват съпротива и в Саада избухват сражения. Правителствените сили убиват Хюсеин през септември 2004 г.

Вместо да унищожи движението, смъртта му го превръща в мъченик и в крайна сметка ръководството преминава у по-малкия му брат - Абдул-Малик ал-Хути, който и до днес е лидер на движението.

Между 2004 и 2010 г. правителството и хутите водят шест отделни военни конфликта, известни като "Войните в Саада".

Тези войни са от решаващо значение, тъй като превръщат хутите от религиозно-политическо движение в опитна военна организация.

Парадоксално е, че опитите на Салех да ги унищожи всъщност ги правят много по-силни.

Първа намеса на Саудитска Арабия и сближаване на хутите с Иран

Враждебността между Саудитска Арабия и хутите не започва с известната саудитска военна намеса от март 2015 г. Шестата война в Саада (2009-2010 г.) се прехвърля и отвъд границата със Саудитска Арабия.

Силите на хутите влизат в пряк сблъсък със саудитските войски, след като бойните действия достигат до граничния район. Саудитска Арабия използва военновъздушните и сухопътните си сили срещу тях.

Представянето на саудитската армия е разочароващо, докато хутите демонстрират, че са способни да застрашат територия в пределите на кралството. Това оказва силно психологическо въздействие в Рияд. Саудитските лидери все повече възприемат движението не просто като йеменски бунт, а като въоръжена организация, контролираща планински район непосредствено до границата със Саудитска Арабия.

Този опит вероятно засилва и интереса на Иран към хутите. Липсват сериозни доказателства за значима материална подкрепа от страна на Иран преди този период, но успешното представяне на хутите на бойното поле срещу Саудитска Арабия вероятно е привлякло вниманието на Техеран.

Арабската пролет от 2011 година и разпадане на установения ред в Йемен

Следващият повратeн момент настъпва през 2011 г. По време на Арабската пролет избухват мащабни демонстрации срещу Салех. Протестиращите обвиняваха правителството му в корупция, авторитаризъм, за безработицата, лошо икономическо управление и непотизъм

Хутите се присъединяват към въстанието срещу Салех.

В крайна сметка споразумение, подкрепено от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, принуждава Салех да прехвърли президентските си правомощия на своя вицепрезидент - Абд Рабух Мансур Хади.

Салех обаче не беше политически ликвидиран. Той запазва огромно влияние в армията, частите на Републиканската гвардия, племенните структури, както и в държавната администрация. Това се оказа от изключително значение.

Хади става президент на преходния период през 2012 г. Свикана е мащабна Конференция за национален диалог с цел създаване на нова политическа система. В нея участват представители на хутите, южните сепаратисти, утвърдените политически партии, жените, младежта и други групи.

В крайна сметка конференцията предлага Йемен да се превърне във федерална държава, съставена от шест региона.

Но хутите категорично се противопоставят на предложените федерални граници.

Регионите, определени за тяхната северна база на влияние, им дават ограничен достъп до икономически ресурси и - което е от решаващо значение - ги лишават от пряк излаз на море.

Те възприемат това устройство като опит за географското им и политическо ограничаване.

Същевременно правителството на Хади е много слабо. Икономическото състояние в страната се влошава, корупцията продължаваше да съществува, службите за сигурност са разпокъсани, "Ал Кайда" проявява активност, а значителни части от армията оставават лоялни към Салех. Поради това преходната власт има много ограничени възможности да налага решения.

Непривичен съюз между хутите и Салех и превземането на столицата Сана

Следва едно от най-странните събития във войната. Хутите сключват тактически съюз с Али Абдула Салех - човекът, водил шест войни срещу тях и чиито сили убиват Хюсеин ал-Хути. Но и двете страни имат общ враг: президента Хади.

Салех иска да си върне политическото влияние и да подкопае позициите на онези, които са го отстранили от власт. Хутите искат да разширят територията си извън Саада и да преобърнат политическото устройство, установено след 2011 г. Важен фактор е, че Салех все още контролира или оказва влияние върху значителни части от армията, включително тежко въоръжени подразделения.

Този съюз дава на хутите нещо, което никога преди не са притежавали: достъп до голяма част от конвенционалния военен апарат на Йемен.

През 2014 г. хутите започнаха придвижване на юг.

Настъплението им е улеснено от недоволството от правителството, преминаването на редица племена на тяхна страна, разцеплението в редовната армия, лоялните към Салех сили, както и съпротивата срещу икономическите мерки на правителството, включително повишаването на цените на горивата.

През септември 2014 г. силите на хутите влизат в Сана и на практика я превземат.

Правителствените институции постепенно попаднаха под техен контрол. Първоначално се предвижда политическо споразумение да създаде нова система за споделяне на властта.

Но вместо това конфронтацията се задълбочава.

До началото на 2015 г. хутите поставят президента Хади и висши държавни служители под фактически домашен арест, но в крайна сметка Хади успява да избяга в Аден.

Съветът за сигурност на ООН осъжда превземането на правителствените институции от хутите и настоява те да се изтеглят и да освободят Хади.

Хутите тръгват на юг

Това е още един важен момент. Хутите вече не се ограничават само до защитата на своята родина на зейдитите в Саада. Те вече се стремят да се превърнат в доминираща политико-военна сила в Йемен. Техните сили, заедно с армейски подразделения, лоялни на Салех, напредват към Таиз, Лахидж и Аден.

Това предизвика тревога сред жителите на Южен Йемен, много от които са сунити и вече изпитват недоволство от доминацията на Севера.

Така започналото до голяма степен като регионален бунт движение прерасва в национална борба за власт. Разрастването на конфликта също така му придава по-явно сектантски характер, тъй като силите на хутите, произхождащи от предимно зейдитските планински райони, навлизат в територии с преобладаващо сунитско население, принадлежащо към Шафиитския мазхаб (Школата заема балансирана позиция между консервативното придържане към преданията (хадисите) и използването на логическо и правно съждение (рай)).

Интервенция на Саудитска Арабия в Йемен

За Саудитска Арабия настъплението на хутите към Аден е недопустимо. На 26 март 2015 г. Рияд сформира военна коалиция и предприема интервенция по искане на Хади.

Има няколко взаимно свързани мотива за действията на Саудитска Арабия.

Първо: предотвратяване на доминацията в Йемен от страна на неприятелско въоръжено движение

Саудитска Арабия традиционно разглежда Йемен като част от непосредствената си стратегическа среда. Враждебна въоръжена организация, контролираща Сана и голяма част от Северен Йемен, би се намирала непосредствено до дългата южна граница на Саудитска Арабия.

Второ: възстановяване на властта на Хади

Саудитска Арабия твърди, че Хади остава международно признатият президент на Йемен и че хутите са завзели властта със сила. Интервенцията е официално започната по негово искане.

Трето: Иран

Към 2015 г. саудитските политици все по-често разглеждаха хутите през призмата на стратегическото си съперничество с Иран. От гледна точка на Рияд, допускането хутите да доминират в Йемен крие риск от създаване на структура, подобна на "Хизбула" в Ливан, непосредствено до границата на Саудитска Арабия.

Четвърто: Баб ел-Мандеб

Йемен е разположен до пролива Баб ел-Мандеб, свързващ Червено море с Аденския залив.

Контролът или прекъсването на този морски маршрут засяга трафика между Индийския океан, Червено море, Суецкия канал, Средиземно море.

Следователно наличието на враждебно движение, въоръжено с ракети, по крайбрежието на Йемен към Червено море представлява не просто граничен проблем, а стратегическа заплаха за корабоплаването.

Пето: авторитет и надеждност

Новото саудитско ръководство, начело с крал Салман и престолонаследника Мохамед бин Салман, иска да демонстрира, че Саудитска Арабия може да попречи на свързани с Иран субекти да разширяват влиянието си около кралството.

Очаква се интервенцията да бъде сравнително кратка. Но тя не се оказа такава.

Прокси война между Иран и Саудитска Арабия?

Само отчасти. Неточно е хутите да се описват просто като иранска сила, създадена с цел нападение срещу Саудитска Арабия. Движението съществуваше още преди получаването на значителна помощ от Иран и възникна въз основа на реално съществуващо недоволство сред йеменците. Те искатрелигиозно възраждане на зейдизма и се борят срещу политическа маргинализация на Севера, икономическото пренебрежение, Салех, религиозното влияние на Саудитска Арабия, както и се противопоставят на външната политика на САЩ в региона.

Иран не създава тези условия. Но с разрастването на конфликта Техеран все повече започна да разглежда хутите като изключително полезен стратегически партньор. Към 2014 г. експертите са на мнение, че подкрепата на Иран с оръжие вече е била значителна, а впоследствие иранската помощ се е разраснала значително.

Иран е съдействал за осигуряването или разработването на способности, като балистични ракети, крилати ракети, дронове, противокорабни системи, военен експертен опит, производство на оръжие и мрежи за контрабанда. В резултат на това отношенията стават все по-тесни.

Много специалисти обаче предпочитат да определят хутите като ирански партньор или съюзник, а не като напълно контролирано прокси.

Те имат собствено ръководство, идеология и йеменски политически цели, като понякога действат в съответствие със собствените си интереси.

Разрив на съюза между хутите и Салех

Съюзът между Салех и хутите никога не е бил естествен. Към 2017 г. отношенията се влошават драстично.

Салех се опитва да смени страната и предлага започване на преговори със Саудитска Арабия.

Хутите отвръщат с военни действия.

През декември 2017 г. силите на хутите побеждават привържениците на Салех в Сана и убиват самия Салех.

От този момент нататък хутите се превръщат в безспорната доминираща сила в голяма част от Северен Йемен.

Защо Саудитска Арабия не успя да ги победи

Саудитската коалиция разполагаше с огромно превъзходство по отношение на авиация, финансови ресурси и модерни оръжия. Няколко структурни проблема обаче работят срещу нея.

Хутите контролират изключително труден планински терен и имат десетилетия опит във воденето на бойни действия там. Саудитската авиация може да унищожава инфраструктура и военни цели, но не може лесно да установи политически контрол.

Междувременно лагерът, противопоставящ се на хутите, е силно разпокъсан между лоялисти на Хади; племенни сили; ислямистки фракции; местни милиции; южни сепаратисти; сили, подкрепяни от Саудитска Арабия; сили, подкрепяни от Обединените арабски емирства.

Самите Саудитска Арабия и ОАЕ започват да преследват различни приоритети.

ОАЕ се сближават особено много с Южния преходен съвет, който се застъпва за възстановяване на независимостта на Южен Йемен.

Така коалицията срещу хутите на практика води борба за бъдещето на Йемен, докато едновременно с това се сражаваше с самите хути.

Хутите излизат много по-мощни от войната

Една от големите иронии на саудитската интервенция е, че тя не успя да унищожи "Ансар Аллах", а вероятно дори допринася за превръщането ѝ в много по-усъвършенствана военна организация.

Хутите разработват или се сдобиват с балистични ракети с голям обсег, крилати ракети за поразяване на наземни цели, все по-усъвършенствани дронове, противокорабни ракети, морски мини, лодки с експлозиви.

Те започват да атакуват цели дълбоко в територията на Саудитска Арабия.Саудитските летища, петролни съоръжения и инфраструктура се превръщат в мишени. ООН е документирала многократни атаки на хутите срещу гражданска инфраструктура в Саудитска Арабия и срещу морски цели в Червено море.

Това, което в началото на 2000-те години е било местна партизанска сила в Саада, две десетилетия по-късно се превърна в една от най-боеспособните неправителствени военни организации в Близкия Изток.

Замразяване на конфликта

От около 2022 г. насам преките бойни действия между Саудитска Арабия и хутите значително намаляват. Примирието, постигнато с посредничеството на ООН, води до рязък спад на мащабните трансгранични атаки и въздушните удари от страна на Саудитска Арабия. Рияд все по-активно търси изход чрез преговори.

Това се дължеше на няколко фактора:

Хутите не могат лесно да бъдат победени по военен път.

Саудитска Арабия иска да намали регионалното напрежение.

Рияд се стреми да защити плановете си за икономическо развитие от ракетни атаки и нападения с дронове.

Иран и Саудитска Арабия започват процес на по-широко дипломатическо сближаване.

Хуманитарните и репутационните разходи от войната са станали огромни.

Гражданската война в Йемен обаче така и не е разрешена. Вместо това Йемен се оказа разделен между конкуриращи се центрове на власт.

Настоящият конфликт всъщност представлява няколко войни, насложени една върху друга

Това вероятно е най-полезният подход за разбиране на ситуацията. Онова, което наричаме "войната в Йемен", всъщност включва поне пет взаимосвързани конфликта.

1. Хутите срещу йеменската републиканска държава

Този конфликт води началото си от сблъсъците в Саада и споровете относно политическата власт, регионалната автономия и заидитската идентичност.

Б. Хутите срещу Саудитска Арабия

Тук са замесени въпроси като граничната сигурност, регионалното влияние, опасенията на Саудитска Арабия относно Иран и стратегическия баланс на Арабския полуостров.

В. Саудитска Арабия срещу Иран

Йемен се превръща в една от арените на по-мащабното геополитическо съперничество между Саудитска Арабия и Иран.

Г. Северът срещу Юга

Южните сепаратисти се стремят към различна степен на автономия или към възстановяване на независим Южен Йемен.

Д. Вътрешни борби в Йемен

Племена, ислямисти, мрежи от ерата на Салех, местни милиции, "Ал Кайда на Арабския полуостров" (AQAP) и други групи преследват свои собствени цели.

Ето защо е подвеждащо конфликтът да се описва просто като сблъсък между сунитска Саудитска Арабия и подкрепяните от шиитски Иран хути.

Това измерение е реално, но то се е насложило върху много по-стара политическа криза в Йемен.