Видни интелектуалци и общественици отправят „Призив за възраждане на България".

Историкът и политолог Румен Дечев представи своята диагноза на българското общество. Именно призивът, по думите му, е рецептата за лечението на „болния пациент" в лицето на обществото.
Дечев подчерта, че методиката на лечение започва с констатацията на болестта и в случая има 4 важни пункта.

„Както винаги, в критични моменти, българската национална интелигенция е тази, която може да покаже път от кризата, от катастрофата и да обедини българския народ за излизане от тежкото състояние", коментира той.

На второ място той посочи, че българската интелигенция е разграничена от т. нар. „експерти на прехода", които систематично в продължение на 25 години от медийните трибуни и от катедрите на университетите разнасят отрова в съзнанието на българската младеж и българския народ.

Като друг основен момент за днешното състояние на обществото, Дечев посочи, че тези 25 години, „наричани лицемерно години на преход", са време, през което е осъществен геноцид на българския народ.

Четвъртата констатация, свързана с деструктивните тенденции в българското общество, е формирането по престъпен начин на една олигархия, която в най-голяма степен съдейства за тези унищожителни процеси, смята политологът.

Дечев изтъкна още, че е важно както съдържанието на призива, така и хората, които са го подписали. Личностите, които застават зад призива, гарантират и неговото съдържание - стойността на мислите, които са изразени.

Някои от тях са историкът проф. Искра Баева, Мария Бойкикева, издател и общественик, проф. Павел Герджиков, оперен певец и режисьор, актьорът Васил Михайлов, видният ни дипломат и арабист д-р Киряк Цонев, писателят Владимир Зарев и др.

Въпреки това Дечев подчерта, че има и такива, които са оттеглили подкрепата си от призива като например проф. Боян Дуранкев, проф. Чавдар Николов и други. Основната причина е, че в съдържанието се поставя понятието „геноцид".

„Има ли човек, който да не каже, че в тези 25 години на преход българският народ беше поставен в такива условия на живот, които водят до неговото унищожение", попита Дечев.

По думите му, последните демографски данни, които излизат за населението на България, показват, че то е намаляло до под 6 млн. души. Населението на държавата за 33 години е намаляло минимум с 1/3 или 33%, коментира той. Как да наречем това явление, освен геноцид, попита отново Дечев.

Идва въпросът дали това не е в резултат на случайно стечение на обстоятелствата - на глупостта и безотговорността на българския народ, или става въпрос за целенасочено, систематично действие. Според Дечев, наличието на неолиберализъм, наличието на добре заплатени пропагандисти на тази идеология са довели до катастрофално спадане на раждаемостта и емиграция, до висока смъртност.

Според него се отчитала необходимостта от нова гражданска, политическа, икономическа и социална система от граждански структури от ново поколение. Тези структури трябвало да излъчат водещи личности по места, със способност да задействат процеса на гражданска самоорганизация.

Основните цели в призива са за обявяването на състоянието на геноцид на българския народ.

Обществениците призовават още за публичност на всички сключени приватизационни договори и концесии с държавна собственост, опазване на природата и здравето на българските деца, както и възстановяване на държавната кредитна система при широк обществен контрол.