Днес, 10 ноември 2014 г., се навършват 25 години от свалянето от власт на комунистическия диктатор Тодор Живков.

Тогава на пленум на Централния комитет на БКП Живков е освободен от поста генерален секретар на партията. Той управлява еднолично в продължение на 33 години.

Със свалянето от власт на диктатора започват политическите промени в страната и прехода към демокрация и пазарна икономика.

Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва т.нар. "перестройка".

Ден преди свалянето на Живков пада Берлинската стена.

На 10 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на ЦК приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.

БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември ЦК взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.

На 10 юни 1990 г. се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление, тъй като според българското правосъдие той не е нарушавал законите по време на комунистическия режим.