"44-тото Народно събрание е най-слабото от началото на прехода. Нарушиха се много правила на добрите законодателни практики. Например - това, че стана система чрез преходни разпоредби в законопроекти да се променят закони, дори кодекси. Това е свидетелство за липса на осмислена и подредена законодателна политика и за заобикаляне на сериозната обществена и експертна дискусия".

Това заяви пред БНР Борислав Цеков от Института за модерна политика.

Според него парламентарният контрол е бил слаб, а в дебатите са се отличавали махленското дребнотемие, скандалджийство, просташки език.

"Това няма нищо общо със сериозния парламентаризъм. Качеството на депутатския корпус е изключително ниско. Пълно е с фигуранти. На пръсти се броят хората, които знаят какво е парламентаризъм и с делата си показват достойно поведение на народни представители", смята Цеков.

Последният работен ден на депутатите: пандемия, руска ваксина и без селфита

Последният работен ден на депутатите: пандемия, руска ваксина и без селфита

Не липсваха и спорове за ниския авторитет на законодателния орган

Той посочи, че президентските вета в мандата на този парламент са били 28, като това е най-големият брой в сравнение с времето на Жельо Желев, Георги Първанов, Росен Плевнелиев.

"Президентското вето е парламентарно всекидневие. Но не винаги то е индикация за некачествено законодателство. Допустимо е от конституционна гледна точка президентските вета да не се базират само на правни или на конституционни аргументи, а и на политически. Политическият сблъсък между президента и управляващото мнозинство през тези четири години се отрази върху броя връщания на законопроекти".

Споровете как се казва руската ваксина се пренесоха в пленарна зала

Споровете как се казва руската ваксина се пренесоха в пленарна зала

Последен работен ден на депутатите

Цеков изрази скептицизъм към "този политически маньовър, наречен бойкот на парламента", на който станахме свидетели по време на работата на това Народно събрание:

"Това е безполезно и неефективно оръжие, ползва се, когато една политическа формация е безсилна".

По думите на анализатора недоверието на хората към парламента е станало хронично и това се дължи на ниското качество на народното представителство.