"44-тото Народно събрание е най-слабото от началото на прехода. Нарушиха се много правила на добрите законодателни практики. Например - това, че стана система чрез преходни разпоредби в законопроекти да се променят закони, дори кодекси. Това е свидетелство за липса на осмислена и подредена законодателна политика и за заобикаляне на сериозната обществена и експертна дискусия".
Това заяви пред БНР Борислав Цеков от Института за модерна политика.
Според него парламентарният контрол е бил слаб, а в дебатите са се отличавали махленското дребнотемие, скандалджийство, просташки език.
"Това няма нищо общо със сериозния парламентаризъм. Качеството на депутатския корпус е изключително ниско. Пълно е с фигуранти. На пръсти се броят хората, които знаят какво е парламентаризъм и с делата си показват достойно поведение на народни представители", смята Цеков.
Той посочи, че президентските вета в мандата на този парламент са били 28, като това е най-големият брой в сравнение с времето на Жельо Желев, Георги Първанов, Росен Плевнелиев.
"Президентското вето е парламентарно всекидневие. Но не винаги то е индикация за некачествено законодателство. Допустимо е от конституционна гледна точка президентските вета да не се базират само на правни или на конституционни аргументи, а и на политически. Политическият сблъсък между президента и управляващото мнозинство през тези четири години се отрази върху броя връщания на законопроекти".
Цеков изрази скептицизъм към "този политически маньовър, наречен бойкот на парламента", на който станахме свидетели по време на работата на това Народно събрание:
"Това е безполезно и неефективно оръжие, ползва се, когато една политическа формация е безсилна".
По думите на анализатора недоверието на хората към парламента е станало хронично и това се дължи на ниското качество на народното представителство.
USD
CHF
EUR
GBP
