От Атлантическия съвет представят седем начина държавата да остане безпомощна пред хибридната война на Кремъл.

В обстоен анализ те изброяват, че първата предпоставка е игнорирането на проблема.

Според неправителствената организация, колкото по-дълго институциите и обществото са в неведение и не разбират, че против страната се води хибридна война, толкова по-лесно агресорът успява да постигне целите си.

"Това стои в основата на стратегията на Руската федерация в нейната хибридна кампания против България - въпросът за хибридните въздействия против държавата да бъде игнориран и да не се предприемат никакви реални действия за защита. Най-ефективният начин за преодоляване на всяка защита против хибридни атаки е да се въздейства на вземащите решения, така че държавата да не изгражда способности за противодействие", пишат от Атлантическия съвет.

Те описват седем начина за въздействие, чиято цел е България да остане неподготвена и беззащитна против хибридните атаки на Москва.

Атлантическият съвет: Хибридната война срещу България вече се води

Атлантическият съвет: Хибридната война срещу България вече се води

Целта е да настрои обществото против засилване на присъствието на НАТО у нас

Поместваме анализа на Атлантическия съвет без редакторска намеса:

  1. МЪЛЧАНИЕТО

Целта тук е нищо да не се се говори и пише по въпроса за хибридната война - нито на ниво държавни институции, нито в медиите. Проблемът се заобикаля и игнорира, все едно че не съществува, въпреки явните признаци на неговото съществуване. Стремежът е да се постигне максимално медийно затъмнение по въпроса. Това е постоянно усилие, независимо, че с течение на времето става все по-трудно темата да бъде заобикаляна.

  1. АТАКА ПРОТИВ ВСЕКИ, КОЙТО ПОСОЧИ ПРОБЛЕМА

Това означава да се атакува всеки, които заговори за хибридната война на Москва против България. Тук начините варират от заплахи до осмиване, опити за компрометиране и лепене на етикети (войнолюбци, русофоби, соросоиди, непрофесионалисти и т.н.) на всеки политик или общественик, който заговори по темата. В тази кампания са мобилизирани всички агенти за влияние на Руската федерация в България, като медиите и социалните мрежи са ключов инструмент за компрометиране на неудобните хора.

  1. НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

Тази тактика се състои в това, да се говори, че хибридната война всъщност не е нещо ново, че не е уникален нововъзникнал феномен и че винаги е съществувала в историята на човечеството. По тази логика, обаче, се е появил нов термин, който обяснява руските действия след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Тук на помощ идват претенциите за академизъм и референциите към историята и теорията на военното дело. Целта е да се внуши, че Западът е измислил хибридната война, за да обозначи руската политика и така да мобилизира подкрепа за борба против Русия. Това е един от начините да се омаловажи значението на хибридната война. Така тя се представя като нещо вече познато и следователно внушението е, че не се изискват особени усилия в тази насока и едва ли са необходими някакви специални стратегии за противодействие. Така тази реална заплаха се неглижира. В тази логика може дори и да се постави въпросът дали въобще хибридната война съществува. А тези, които се борят против руската хибридна дейност, да бъдат представени като борещи се с вятърни мелници.

  1. ЕДНОСТРАНЧИВОСТ И ИЗМЕСТВАНЕ НА ЦЕНТЪРА

Може и да се допусне разглеждане на темата, поради фактическа невъзможност тя да бъде избегната, но линията е да не се говори по никакъв начин за Руската федерация и изобщо за хибридните предизвикателствата, идващи от Изток. Ако се заговори за хибридни заплахи, то географският център да се измества, като вниманието едностранчиво се фокусира само върху заплахи от Юг, като например тероризъм, радикален Ислям, масова миграция и др. Хибридните предизвикателства по този начин се свързват предимно с държави от региона на Близкия Изток и Северна Африка, но не и с Русия. Може да се говори за Сирия, Либия и "Ислямска държава", но не и за Москва. В дебата може да се допусне и присъствието на кибератаките като част от хибридната война, но целта е те да не се свързват по никакъв начин с Кремъл!

  1. ФОРМА БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ

Хибридната война може и да се допусне да навлезе в дебата като понятие, поради невъзможност повече да се мълчи по темата. Може и да се допусне употребата на терминът "хибридна война", но без да се обяснява и развива като съдържание. Споменава се само по принцип, без конкретика. Често пъти дори вместо хибридна война се говори с по-смекчено и щадящо агресора (Русия) понятие като "хибридна заплаха", така че да не става дума за война, а само за заплаха. Например, в документи на държавни институции може и да се говори за хибридни заплахи, без обаче да се доразвива темата и да се дават обяснения какво точно те включват и най-вече - кой е източникът на хибридните въздействия. За Руската федерация нито дума не се споменава. Показателни в това отношения са годишните доклади за дейността на цивилното и военното ни разузнаване, а в доклада на ДАНС за 2017 г. например въобще не се споменават понятията хибридна война или хибридна заплаха. В този смисъл, по темата може и да се говори в документи на някои от държавните структури, вероятно с цел да се предаде тежест, модерност и "легитимност" пред НАТО и ЕС и за да се покаже, че и ние "работим" и сме "в строя". Това обаче е само на думи и по принцип. Хибридни заплахи обаче по същество не се разглеждат в съдържанието на документите. За тях няма отделна обособена част - глава, точка, подточка. За разлика от други заплахи, като тероризъм, незаконна миграция, кибератаки и др., за които се пише подробно и се обособяват в отделни части. Справка: годишните доклади за дейността на специалните служби за 2017 г.

  1. ДА НЕ СЕ НАЗОВАВА ИЗТОЧНИКЪТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Дори да се развие, в една или друга степен, въпросът за хибридните заплахи от дадена държавна структура, избягва се каквото и да е посочване на източника на хибридно въздействие. Може в даден държавен документ и да се пише за хибридната война и дори да се признае, че България е обект на хибридни атаки или въздействия, без обаче да се посочва агресора. Говори се само по принцип. И винаги езикът е щадящ Руската федерация. Не се посочва нищо конкретно, което може да доведе до заключението, че има руска намеса. Всичко това обезсмисля всякакви усилия за ефективно противодействие на руската хибридна война, дори и доколкото такива усилия на ниво институции въобще съществуват в момента. При все, че в коалиционното управление днес има отявлено русофилски елементи. Ако не се назове източникът на хибридни заплахи против България, всички усилия за ефективно институционално противодействие нямат практическа стойност. Това на практика е още един подход в опит за лустросване на институционален имидж пред НАТО и ЕС, да се отправи нескопосано послание, че и България работи против хибридните заплахи, без обаче да се засегне по какъвто и да е начин Руската федерация. Такъв подход издава институционално безхаберие и липса на воля за адресиране на проблема в реалните му измерения. Разбира се, тук институциите винаги могат да се оправдаят с "чувствителност" на въпроса за назоваването на Русия и някаква необходимост от защита на "класифицирана информация", внушавайки, че, все пак, може и да има неявни държавни документи, в които все пак се разглежда обективно руската заплаха. Дано да е така! Това засега няма как да бъде проверено от обществото. Това, което обаче не може да бъде скрито и добре се вижда е, че държавата днес е неефективно защитена от руските хибридни въздействия и следователно - качеството на работа на институциите е незадоволително.

  1. ДА НЕ СЕ ГРАДИ КАПАЦИТЕТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ

Дори и най-накрая неизбежно да се признае, че хибридната война съществува, дори и да се развият и конкретизират в държавни документи хибридните заплахи, дори и под една или друга форма, директно или плахо, да се назове Руската федерация като източник на хибридно въздействие против България, всичко остава само на ниво говорене и писане. И нищо повече. В случая не се разработват никакви стратегии, още по-малко се развиват инструменти за противодействие на хибридните заплахи. Институциите може и в един момент да заговорят за хибридната война, но практически нищо не правят, за да противодействат. Говоренето отново е опит за лустросване на имиджа пред Запада. Факт е, че все още не е известно да има приета българска национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи. Не е известно дали се гради ефективен институционален капацитет за противодействие. Реално погледнато, ако такъв капацитет не се изгражда, няма и полза от това да се признава, че хибридната война съществува.

Проблемът с хибридна война срещу България засега остава в полезрението само на малка част от академичната общност и гражданското общество в България, които се опитват със скромния си публичен инструментариум да противодействат. Те наблюдават процесите, анализират и алармират обществото и държавните институции, които, за съжаление, продължават да не предприемат ефективни действия, за разлика от редица съюзни страни в ЕС и НАТО, които изградиха структури и капацитет за противодействие, включително към своите министерства на отбраната и армията.

Всяко забавяне на противодействието на хибридната война на Руската федерация, ще доведе до тежки последици за националната сигурност на България, засилване на дезинтеграционните процеси и отдалечаване от стратегическите национални цели за достойно и пълноценно участие в най-мощните световни съюзи - НАТО и ЕС.

По този начин, България би се превърнала в лесна плячка за имперските амбиции на Руската федерация да придърпа в своята сфера на влияние, чрез политически и икономически контрол, държавите от Източна Европа, които избраха пътя на свободата и независимостта от СССР след края на Студената война, пишат от Атлантическия съвет.