Прикрит страх и минимално доверие бележат първите 100-дни на новото правителство, според обобщение на социологическата агенция ГАЛЪП. " Сравнително ниско остава желанието за нови избори - през януари, около 15%  смятаха, че на страната са необходими нови предсрочни парламентарни избори, а година преди това желанието за нови избори беше почти три пъти по-голямо. Ниска е и протестната готовност срещу правителството - в края на 2014 г. около една десета от респондентите заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството. Година по-рано този дял беше двоен". Това показват данните от Политическия и икономически индекс - независимото изследване, което всеки месец от повече от две десетилетия насам следи десетки показатели на общественото мнение.

Според социолозите, сегашното затишие е преди бурята на местния вот. "Първите сто дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. То прилича на затишие след годините на политическа криза или пък на затишие преди предстоящите местни избори.

В проучването са участвали  1011 души, което го прави представително. На въпроса „Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват „да", 56% - „не", а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета „Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%. За професионалистите това е нормален рестарт в доверието към всяка нова власт.

Шампион по неизвестност е просветният министър Тодор Танев, за него не са чували 50% от сънародниците ни.
Още...

 

По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. С по-високо одобрение у нас се ползва власт, която идва с изцяло нови лица. Кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност, гласи изследването.

90% от привържениците на ГЕРБ подкрепят сегашното правителство, докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2".

Подкрепата за народното събрание остава много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. През февруари 21% заявяват доверие в парламента, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции. Политическите компромиси винаги предизвикват и недоволство.

Над 50% от българите нямат доверие в президентската институция, докато личността на Росен Плевнелиев остава със стабилна, но сравнително ниска подкрепа - около една трета от българите.

В последните месеци има слабо повишение на авторитета на институциите. Тези оценки показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област.

Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ - от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС - със заявена подкрепа от близо 7%, твърдят от ГАЛЪП.

"Атака" също има шанс да излъчи депутати с близо 3% от всички имащи право на глас. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при Реформаторския блок, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци. При ДПС е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа. Данните отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи.

Традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите се вижда и в това допитване. Представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.

Еврокомисарят ни Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова -  с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.

Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг - когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.

В сферата на икономиката около 41% очакват икономическото положение да се влоши в идната година, 31% очакват да остане същото, а 16% очакват то да се подобри.  За личните финанси, 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% смятат, че то ще се влоши, а 50% - че ще остане същото. През есента на миналата година картината изглеждаше доста по-неприятно - с 36% очакващи влошаване.

Политическата картина влияе дори и на очакванията за цените - през февруари 58% очакват те да растат, но преди три месеца са били 72%. Дори по отношение на очакванията за безработица смените във властта изиграват роля на успокоение - вече 17% очакват безработицата да намалява - при не повече от 10% през лятото и есента.

Въпреки успокоението на повърхността, актуалните обществени страхове се отразяват ясно в данните. Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от Ислямска държава. Също близо две трети споделят опасението, че страната може да се окаже без пари за пенсии. Забелязват се обичайните различия в отговорите сред партийните електорати.

Оптимистичното е, че също близо две трети намират, че в България има свобода на словото. При най-образованите обаче това убеждение далеч не се споделя със същата автоматичност, както при останалите.

Регистрираните обществени нагласи свидетелстват за наличие на сериозни обществени тревоги, които засега са „под повърхността". Те очертават сложна ситуация за настоящото управление, което ще е принудено да крепи усещането за стабилност в обстановката на традиционно ниско доверие към институции и политици, засилено международно напрежение и нелека икономическа ситуация.