България да се съсредоточи върху тези 9 млрд лева, които трябва да усвои до края на годината и останалите 30 за следващия програмен период. Това препоръча българският еврокомисар и вицепрезидент на Европейската комисия Кристалина Георгиева в студиото на Нова телевизия.

Тя изрази само задоволство от факта, че в последно време граждани са взели присърце контрола върху разходването на европейските средства в България. Коментарът на Кристалина Георгиева е във връзка с граждански сигнали за некачествено извършен ремонт на столичния бул. "България". Лично еврокомисарят каза, че ще отиде на място, за да види с очите си.

Коментарът на еврокомисаря по бюджет за новия дълг четете тук.

Кристалина Георгиева обаче подчерта, че контролът е само едната страна на въпроса, тъй като гражданите не се интересуват от т.нар. финансови корекции. Важно е качеството на изпълнението и как обикновения човек в ежедневието си усеща тези европари, каза Кристалина Георгиева. Затова и тя призова за още повече активност и информираност по отношение на евросредствата и тяхното усвояване.

Тя изведе като положителни примери Полша и Литва - страни, които са успели да постигнат благодарение на евросредствата растеж от между 1.7 и 2.1 на година, което директно се е отразило на качество на живот на хората.

"Те не се притесняват да кажат "не знам" и да искат съдействие. Това е моят съвет към България".

Кристалина Георгиева призна и че у нас все още си позволяваме "шуробаджанащина", което спъва до голяма степен развитието ни. Еврокомисарят изрази и надежда, че опитът и волята на Томислав Дончев и Румяна Бъчварова като част от правителството ще се трансформира надолу и ще доведе до положителни резултати. Отново Георгиева подчерта - "до края на годината има 9 млрд., а за следващия период има 30 млрд. лв за усвояване."

На въпрос какво трябва да се направи според нея, Кристалина Георгиева беше категорична, че реформите не могат и не биват да бъдат отлагани. Като най-важна тя посочи съдебната система с критичната липса на доверие: "96% от българските граждани казват, че нямат доверие на съдебната система - това е уникално ниво на недоверие във фундамента на обществото. Възниква въпросът кои са тези останали 4%", коментира Георгиева.

По думите й в момента трябва спешно да се създаде капацитет, който да подпомага инвеститорите в България и да се премахнат административните и регулативни пречки по пътя им.

„Пари в европейските банки има и България трябва да е първа на опашката, нашите банки трябва да са на масата на преговорите."

Все още България не е поставена под надзор по отношение на банковата си система, успокои Кристалина Георгиева, но посочи, че страната разполага едва с няколко месеца, за да разреши проблемите.

"Надявам се да има разбиране и в БНБ, и в правителството за това да покажем стабилна и добра банкова система", каза Георгиева.

Докато не видим в БНБ стабилност и спокойствие -  с промени в ръководството, което е гарант за банковата система, тревогите ще продължава да ги има, предупреди еврокомисарят и допълни, че ако не настане успокоение, от ЕС ще обърнат сериозно внимание.

В цяла Европа не можем да си позволим да има съмнения в банковата система. Не можем да спим на лаврите, както последните правителства ни уверяваха в стабилност", каза още Кристалина Георгиева, припомняйки ситуацията около КТБ.

"Много ми е мъчно, че българският народ отново плаща за безхаберие", коментира по казуса тя.

По отношение на активността на България, Кристалина Георгиева посочи, че планът "Юнкер" е важен, но и страната и по точно общините трябва да разполагат с ресурс за съфинансиране по този план. Именно в тази посока трябва да се съсредоточат усилията на властите - да създават перспективи пред хората по места в икономическо отношение, а не само да се запълват дупки от бедствия.

Така трябва да се разсъждава и по отношение на финансирането на пострадалите от бедствията общини като Мизия, обясни Кристалина Георгиева и отново посочи 9 млрд. лв, които трябва да се усвоят до края на годината: "Нека не само да си вдигнат къщите хората, а хората да имат по-добра икономическа перспектива в бъдеще."