България е изпълнила 74% от националната си цел за енергийни спестявания до 2020 г. Това е записано в годишния отчет за изпълнението през 2018 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г. Отчетът бе одобрен от Министерския съвет.

В резултат на изпълнението на енергоспестяващи мерки във всички сектори на икономиката, както и на приноса на всички задължени лица, за периода 2014-2018 г. в България са спестени 6 167 GWh енергия.

С това страната е изпълнила 74.1% от националната си цел за енергийни спестявания до 2020 г. В отчета има базова статистическа информация, анализи за състоянието и тенденциите на енергийната ефективност на национално равнище през 2017 г. - последната година, за която има официални статистически данни.

Разгледани са отделните сектори на икономиката, като са отразени измененията на основните показатели - брутна добавена стойност, енергийно потребление и енергийна интензивност.

В годишния отчет е направен анализ на изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на собственици на сгради и на промишлени системи, както и на изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност от търговците с енергия.

На същото заседание на МС бе приета и Национална стратегия за адаптация към изменението на климата.

Освен стратегията бе приет и План за действие. С приемането на стратегията България ще изпълни международните си задължения като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Протокола от Киото и Парижкото споразумение.

На национално ниво разработването на стратегията е залегнало в Закона за ограничаване изменението на климата.

Документът очертава стратегическата рамка и приоритетите по отношение на адаптацията към изменението на климата до 2030 г. Целта е да се намали уязвимостта на страната спрямо последиците от изменението на климата и да се подобри капацитетa за адаптация на екологичните, социалните и икономическите системи към въздействията на изменението на климата.

Националната стратегия за адаптация към изменението на климата обхваща девет сектора, които са: сектор "Селско стопанство", сектор "Гори", сектор "Биологично разнообразие и екосистеми", сектор "Води", сектор "Енергетика", сектор "Транспорт", сектор "Градска среда", сектор "Човешко здраве" и сектор "Туризъм".

Със стратегията се запълва празнота в политиката на България по изменение на климата, като се очертава подходът на страната за адаптиране на ключовите сектори на икономиката към променящия се климат.

Част от документа е и разработеният План за действие, в който са определени целите и приоритетите за подобряване на капацитета за адаптация. В плана детайлно са разписани дейности за всеки от секторите, в това число необходим финансов ресурс, очаквани резултати, отговорни институции за тяхното прилагане.

За първи път в България е изготвен и макроикономически анализ. В него са оценени социално-икономическите последици от въздействията от изменение на климата.

Според изчисленията, ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г.