България е направила много големи отстъпки към Северна Македония, включително и с термина обща история. До 1944-45 г. ние нямаме обща история. Има една история, тъй като има един политически субект - една държава България.
Има писмено-регионална норма на българския език в Северна Македония, която е плод на политическо инженерство през 1944-45 г. заяви пред bTV доц. Ана Кочева от Института за български език към БАН.
"Няма знак за равенство между език и книжовен език. Едното е родовото понятие, другото е видовото. Български език включва историята и диалектите, а след това и съвременната книжовна норма. Какво е положението с т.нар. македонски книжовен език - историята и диалектите му са български", заяви доц. Ана Кочева.
Повод за думите й е публикувана от българските учени книга "За официалния език в Република Северна Македония".
Книгата поставя сериозни научни въпроси, които се доказват с фактология от най-древната история на българския език до настоящето. Те обясняват какво представлява съвременната писмено-регионална норма в западната ни съседка, обясни доц. Кочева.
Има писмено-регионална норма на българския език в Северна Македония, която е плод на политическо инженерство през 1944-45 г. От тогава говорим за официален език, според конституцията на Северна Македония. Тяхната формулировка, каквато и да е, не засяга нашата конституция, коментира експертът.
Тя припомни, че в периода след Втората световна война се събират три езикови комисии. Първата е езикова. Следващите две са политически, които получават директивите си директно от Белград и Москва, поясни езиковедът.
"Първоначалният напор под диктовката на Белград е било да се възприеме сръбската азбука. Това не се случва. Прогонва се буквата и се заменя с горен апостроф; така и до днес се изписва в македонската норма", уточни тя.
Тогава комисията признава, че няма време да чака езикът да се случи по законите на естествените езици - т.е. въз основа на определен диалект да се формират правила, които след това да се развиват, обясни доц. Кочева.
Припомняме, на 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.
На 30 септември 2019 г. при среща при президента Румен Радев бе прието, че България не дава безусловна подкрепа на Македония.