Депутатите във вътрешната парламентарна комисия приеха на първо четене промени в два проекта на Закона за защита на класифицираната информация.

Промените целят основно недопускане на ситуации, както с генерал Димитър Шивиков, който се оказа с отнет допуск на класифицирана информация заради разследване срещу него. В резултат на отнетия допуск бе невъзможно да изпълнява служебните си задължения.

Тъй като за него се застъпи лично и военния министър Николай Ненчев, се оказа, че той не е единственият „опарен" от недомислието в нормативната уредба. Затова депутатите от различни партии се заеха да разрешат казуса.

Предложения бяха внесени от БСП и от реформаторите. Вносителят от БСП Ангел Найденов призна, че причината за внасяне на поправките в Закона за класифицирана информация е именно казусът с генерал Димитър Шивиков.

Според червения депутат, предложенията няма да се отнасят само за него. "Ще сгрешим,ако предлагаме законопроекти, които имат за цел едно единствено лице", категоричен бе Найденов.

В мотивите за промените на законите е записано: "Десетки са случаите, подобни на казуса с генерала. Законът за защита на класифицираната информация ясно дефинира изискванията към лицата, на които се издава разрешение за достъп до класифицирана информация.

Логиката на дефинирането и структурирането на тези изисквания е насочена към постигане на гаранция, че лицето, на което се издава разрешение за достъп, е достатъчно надеждно и ще опазва информацията, съдържаща държавна или служебна тайна. Именно поради това, разбираема е и законовата препратка и приложимостта на тези изисквания и в процедурата по отнемане на разрешението", според вносителите от БСП.

Сред условията за издаване на допуск до класифицирана информация, е и изискването по чл. 40, ал. 1, т. 5 от сега действащата разпоредба срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Ако се откриват известни основания за прилагането на това изискване при първоначалното издаване на разрешение за достъп, то прилагането му при отнемане на разрешение противоречи на основния конституционен принцип - презумпцията за невиновност до установяване на противното. Затова червените депутати предлагат изключването на условието по чл. 40, ал. 1, т. 5 от основанията за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

Сходни са предложенията и на реформаторите. От РБ предлагат при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информацията в организационната единица да предприема мерки за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация.

"Органът, отказал издаване или отнел разрешението за достъп до класифицирана информация, в едномесечен срок от влизане в сила на закона, отменя издадените от него решения на основание образувано срещу съответното лице досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако към тази дата лицето не е осъдено за умишлено престъпление от общ характер", гласи внесеният текст от РБ.

От Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) подкрепиха идеите на левицата и препоръчаха на реформаторите да доизчистят текстовете си. От ДАНС също харесаха предложенията на социалистите.

Според председателя на родното ФБР Димитър Георгиев, законът давал достатъчно други възможности за отнемане на допуска до класифицирана информация.

Те препоръчват срещу лица, изпаднали в положението на разследвания генерал Шивиков, да се ограничава допуска до класифицирана информация.

Председателят на вътрешната комисия генерал Атанас Атанасов предложи и двата проекта да бъдат одобрени и между първо и второ четене да се доизчистят текстовете. Предложенията на левицата минаха единодушно в комисията. Същото съгласие бе постигнато и по проекта на РБ.