Пропорционалното и справедливо остойностяване на медицинските дейности може да влезе в сила още от началото на следващата календарна година. Това става ясно от съвместна декларация на Сдружение на общинските болници в България (СОББ), Българска болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) "За справедливост, устойчивост и предвидимост на системата на здравеопазване в България".

От болничните организации изразяват готовност да окажат пълно съдействие остойностяването на услугите да стане факт до края на 2021 г., тъй като са запознати с практиката на редица европейски системи, имат натрупания опит и необходимите данни.

В документа се изразява подкрепа към служебното ръководство в здравното министерство за възстановяване на принципите на публичен контрол, справедливост и рационалност при ползването на публичните средства за здравеопазване.

Работещите в болниците смятат, че лимитите в болничната и извънболничната система, въведени преди 10 г. са причина за тежки диспропорции в системата на здравеопазването. Те са довели до:

нарастване на дълговете, фалити и закриване на части от лечебни заведения;

ограничаване на конкуренцията между лечебните заведения и влошаване на качеството на медицинската помощ в резултат на това;

тежки регионални диспропорции в предлагането на медицински услуги, поради преимуществено засягане на малките и отдалечени общински болници;

ограничаване на правото на избор на пациентите къде да се лекуват и на достъпа им до качествена и своевременна медицинска помощ;

ограничаване правото на равнопоставеност на пациентите при ползване на здравни услуги;

увеличаване на плащанията от страна на пациентите за медицинска помощ;

създаване на риск за живота и здравето на голям брой пациенти.

Най-видна била проявата по време на COVID пандемията. Преодоляването на диспропорциите била задача от първостепенно значение, категорични са от СОББ, ББА и НСЧБ.

В същото време в декларацията се изтъква, че разходите за здравеопазване трябва да се придържат към предвидената в бюджета рамка, но не чрез лимитирането на цени и обеми, а с други по-справедливи, по-ефективни и по-ефикасни механизми за контрол върху изразходваните средства и в защита на правата на пациентите.

Тенденцията за разширяване на представителството на пациентските организации в различните органи, отговорни за управлението и контрола на здравната система, както и на възможностите за контрол от страна на всеки индивидуален потребител, се възприемат като правилни стъпки в тази посока.

Друга такава стъпка би била осигуряване на условия повече заболявания да бъдат лекувани в условията на извънболничната медицинска помощ, пишат медиците. В същото време те изтъкват, че това трябва да става при стриктно съблюдаване на принципа на адекватност на лечението и при отчитане на реално използваните за него лечебни структури, апаратура, специалисти и разходите за това.

Механичното изваждане на дейности от болничната и прехвърлянето им в извънболничната помощ само като формално основание за намаляване на цени и спестяване на публични разходи, би направило лоша услуга на лечебните заведения и на пациентите и не би постигнало целите си.

От Сдружението на общинските болници в България, Българска болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници очакват промените да бъдат подкрепени от Здравната каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС) и пациентските организации.

Според болничните организации е нужно да бъде отменена Националната здравна карта в сегашния й вид.

Въведена като термин в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) през 1999 г., Националната здравна карта е определена като географско описание на разкритите лечебно-диагностични структури и тяхното съответствие с минималните потребности. Първоначалната идея е да се гарантират минимални прагове на достъп на населението до медицинска помощ - държавата да интервенира в отделни географски райони, където тези минимални прагове не са достигнати. Пример за такава интервенция е въведеното допълнително заплащане за лични лекари и болници в отдалечени райони.

Заради многобройните промени на закона, Националната здравна карта в сегашния й вид е рестриктивен инструмент за ограничаване права на пациенти, административно осакатяване и закриване на лечебно-диагностични структури и пестене на пари на всяка цена, независимо от възможните негативни и дори фатални последици за гражданите.

В декларацията се препоръчва и:

Отмяна на Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори по същите, изброени по-горе причини.

Промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

Необходимо е допълване и развиване на правата на пациентите и премахването на някои административни пречки, ограничения и ненужни изисквания пред лечебните заведения, оказващи медицинската помощ.

Отмяна на Медицинските стандарти в сегашния им вид и замяната им със стандарти за качество на медицинската помощ. Причина да се иска отмяна на медицинските стандарти в сегашния им вид е, че поставят основно количествени изисквания към лечебните заведения, водят до дублиране на структури, неефективното им използване, до оскъпяване на дейността на лечебните заведения, служат за административно ограничаване на развитието на медицинската помощ.

В декларацията се настоява за спешна промяна на визията за изграждане и запазване на специалистите в медицината в България.

Необходимо е още сега да се направят спешни промени за увеличаване на обема и съкращаване на срока на обученията и специализациите на медицинските специалисти, заедно с максималното им улесняване в организационно и финансово отношение и подпомагане от страна на държавата.

Коренна и бърза промяна на държавната политика на финансиране на здравеопазването

Трябва да се създадат равни възможности на всички участници в него, независимо от формата им на собственост, за достъп до държавните и европейски фондове за финансиране, включително и на първо място до средствата, предвидени за здравеопазване в Плана за възстановяване и устойчиво развитие.

Медицинските специалисти настояват да бъде създаден ясен план за организацията на здравния сектор при евентуален следващ пик на COVID -19.

Последиците за лечебните заведения от извънредната ситуация, в която бяха поставени, са неблагоприятни, а резултатите от положените усилия - далеч не най-добрите, се казва в декларацията.

При подготовката за евентуални следващи пандемични вълни от такъв или друг характер да има ясно разписан план за работа в подобни условия, определящ преките и подпомагащи участници, пишат медиците. В този план да са определени правата и отговорностите на участниците, последователността им на включване, финансовата, логистична и друга подкрепа от страна на държавата, гаранциите срещу блокиране на останалата част от системата, ангажирана с лечението на други заболявания. В това отношение подходящ и навременен инструмент е процедурата "Мерки за справяне с пандемията" по приоритетна ос 9 "Подкрепа за здравната система за справяне с кризи" на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, който обаче трябва да се използва максимално целенасочено и ефективно.