В три държави — членки на ЕС (България, Кипър и Малта) понастоящем се прилагат схеми за предоставяне на гражданство на инвеститори при условия, които не са толкова строги, колкото обикновените режими за натурализация.
Това се казва в първия доклад на Европейската комисия за рисковете, свързани със схемите за добиване на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции в някои държави на ЕС, стана ясно от информационната служба на ЕК.
В доклада се очертават съществуващите практики и се представят няколко аспекта на заплахите от натурализираното гражданство.
"В тези три държави членки няма нито задължение за физическо пребиваване на лицето, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство.
Тези схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всяко лице, което придобие гражданство на държава членка, придобива едновременно с това гражданство на Съюза", пише в документа.
Има опасност за сигурността на ЕС - проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, гласи становището на ЕК.
Рисковете за ЕС, свързани със схемите за придобиване на гражданство са за сигурността, изпирането на пари, данъчните измами и корупцията. Липсата на прозрачност в начина, по който функционират схемите, както и липсата на сътрудничество между държавите членки допълнително засилват тези рискове.
Натурализираният гражданин има право на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност. Той има право да гласува и да бъде избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на Съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него.
Надеждата е, че Еврокомисията ще наблюдава стъпките, предприети от властите за преодоляване на проблемите. Според евночиновниците, се предвижда създаване на група от експерти от държавите членки за подобряване на прозрачността, управлението и сигурността на схемите.
Сред областите, които предизвикват загриженост, са сигурността - проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, както би следвало;
Останалите рискове са:
- Изпиране на пари: необходими са засилени проверки ("комплексна проверка"), за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят;
- Избягване на данъци: необходими са мониторинг и докладване, за да се гарантира, че физическите лица не се възползват от тези схеми поради предимствата, произтичащи от привилегировани данъчни правила;
- Прозрачност и информация: Липсва информация за начина на управление на схемите, включително за броя на получените заявления, одобрените или отхвърлените заявления, както и произхода на кандидатите. Държавите членки не обменят информация относно кандидатите за такива схеми, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидати, гласи документът.
Схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции ("златни визи") също създават рискове пред сигурността на държавите членки и на ЕС, пише в Доклада.
Това право осигурява възможност за пребиваване на гражданин на трета държава в страна от ЕС и за свободно пътуване в Шенгенското пространство.
Издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори не е регулирано на равнището на ЕС и остава национална компетентност. 20 държави членки прилагат такива схеми: България, Чешка република, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Обединено кралство.
USD
CHF
EUR
GBP
