Няма място за самодоволство в продължаването на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, пише в доклада на ЕК за България, цитиран от Портал Европа.

Дългоочакваните доклади за двете новоприсъединили се страни - България и Румъния, трябва да бъдат обявени на 27 юни - сряда, но два дни по-рано те са станали известни на Радио Франс Ентернасионал - Румъния.

На един от най-съществените въпроси - ще има ли предпазни клаузи, докладите отговарят отрицателно.

Ако България продължи да полага усилия за реформи "с прилежност", няма да бъде необходимо задействането на защитните механизми, предвидени в Присъединителния договор, пише още в изводите, съобщава електронното издание.

И в двата доклада се съдържа изречението, че няма място за самодоволство, само че в румънския предупреждението е само за борбата срещу корупцията, а в доклада за България - и за корупцията, и за организираната престъпност, и за съдебната реформа.

От присъединяването насам България продължава да отбелязва напредък в проблемните области, но не е имало достатъчно време за демонстриране на убедителни резултати в ключовите сфери - се казва в изводите на доклада.
"Вниманието" върху всички идентифицирани области - benchmarks - трябва да продължи, сочи докуменътт.

Без необратим напредък в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, България рискува да не бъде в състояние да прилага коректно европейското законодателство, се предупреждава в увода на доклада.

Документът се спира само накратко върху въпросите за земеделската реформа, авиационната безопасност, ветеринарните мерки и безопасността на храните, като се отбелязва, че тези сектори ще бъдат обект на отделни оценки.
Главният акцент пада върху правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

По отношение на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност се обяснява, че т.нар. benchmarks не са самостоятелни сфери, които могат "да се отмятат" една по една като осъществени, а че са свързани една с друга.
Казва се, че реформите са мащабни и ще отнемат години, заради което е нужен дългосрочен политически ангажимент.

Докладът отбелязва още, че за да се докаже, че скорошните промени са необратими, трябват повече практически доказателства - "на терен".

Българските власти демонстрират добри намерения във всички области, но истинският тест за доближаването до стандартите в останалите държави-членки може да бъде издържан единствено чрез прилагането на практика, всеки ден, на тези мерки.

Все още обаче има ясна слабост в претворяването на тези намерения в дела. Все още е недостатъчен напредъкът, осъществен в краткото време от създаването на т.нар. механизъм за сътрудничество и проверки до сега, се казва ое в доклада на ЕК за България.

По показателя "Съдебна система" евроекспертите отбелязват, че въпреки явния напредък, е необходимо повече време, за да бъдем в състояние да оценим дали новите закони ще имат очакваното отражение.

Според тях е твърде рано да се оцени ефективността от промените в Конституцията, тъй като инспекторатът, който ще наблюдава дейността на съдебната система, все още не е създаден, защото Законът за съдебната власт все още не е влязъл в сила.
А без инспекторат, няма как да се отчете напредък, се посочва в доклада.

Що се отнася до принципа за случайно разпределение на делата в службите на прокуратурата, докладът отчита, че компютърното разпределение на делата е факт само в три офиса на прокуратурата, един от които е софийският. Навсякъде другаде разпределението се прави ръчно.

По главата Корупция Докладът яснозаявява, че постигнатият напредък в съдебните действия срещу "високата" корупция в България е все още недостатъчен.

Изразява се съмнение доколко антикорупционните комисии работят координирано, и ако координацията им е повишена, дали това е довело до по-качествени разследвания и какъв точно е резултатът от програмните документи в тази област.

В случая се визиратантикорупционните комисии в НС, МС, ВСС и Главният инспекторат в Министерския съвет.

Остава неясно според евроекспертите кой поема крайната оперативна отговорност за резултатите от борбата срещу престъпността, не е ясно към кого следва да се отправят въпросите относно борбата срещу престъпността - към премиера, към вътрешния министър, към главния прокурор, към председателя на някоя от агенциите или към някого другиго, пише дословно в доклада на ЕК.
Препоръчва се оптимизиране на работата на различните антикорупционни "структури" - най-вече в стила им на управление и процеса на взимане на решения.

Приета е програма за действие за борба с корупцията, обаче на тази програма й липсват ясни граници на отговорностите, както и ефикасен координационен механизъм, което затруднява поддържането на действията на всички нива на администрацията и на изпълнителната власт.

През януари 2007 г. е създадена система за проверка на имуществените декларации на висшите държавни служители, но доказателствата са малко, че обвиненията в корупция на високо ниво се подлагат на действено и систематично съдопроизводство.

Докладът казва още, че остава също така неясно от българския отчет, дали има криминални разследвания на случаи за оказано влияние върху разследвания на корупция - има ли, колко са, и как се процедира с тях.

Осъществен е значителен напредък в борбата срещу корупцията по границите и в местните власти.
Обаче, пише в доклада, добрата практика за електронни разплащания следва да бъде въведена по всички ГКПП, а освен това няма предоставени от България данни за броя на разследванията на случаи на корупция на местно ниво.
Все още не са честа практика проактивните финансови проверки на необяснимо богатство.

Все още е недостатъчен напредъкът в борбата срещу организираната престъпност, заявява категорично документът на ЕК.

Докладът отчита, че България прилага актуализиран план за действие по организираната престъпност.
Оценката на отражението на стратегията не може да е подробна, тъй като липсва методология за измерване, а също така няма достоверна статистика, пише в доклада.

Подчертава се, че информацията и данните, които България предоставя на ЕК в тази област, остава "непрецизна, макар да е увеличаваща се по обем".

В доклада се казва специално, че България е отчела спад в престъпленията срещу личността, но статистическите данни, които българското правителство дава, не отличават ясно типовете извършени престъпления.
Например, пише в доклада, в статистиката се смесват битовите убийства и убийствата, свързани с престъпността и също с организираната такава.
Показните убийства са в една категория с битовите, липсва информация за напредъка на разследванията по организираната престъпност.

Показните убийства остават голяма тревога, в частност последните убийства на местни политици от януари месец насам. Досега няма разследване и обвинения по тези случаи, пише докладът.

По повод скорошните скандали с високопоставени фигури в изпълнителната и съдебната власт в доклада се посочва, че те ще бъдат ключов тест за ефективността на създадените механизми за разследване и ефективно наказване на престъпленията, свързани с голямата корупция и организираната престъпност.