Запазването на настоящия размер на бюджета за Общата селскостопанска политика (ОСП е от изключителна важност за България. Това заяви земеделският министър Георги Тахов на среща с еврокомисаря по земеделието и храните Кристоф Хансен и земеделски производители в сградата на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в София.
По думите му предложеният финансов пакет за страната ни за периода след 2027 г. с намаление на средствата с 20% е неприемлив и би затруднил сериозно постигането на целите за конкурентоспособна и устойчива селскостопанска политика, съобщиха от пресцентъра на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Тахов отбеляза, че националният дебат в България за бъдещето на ОСП е започнал преди месеци и по предложенията на ЕК се водят активни дискусии с всички заинтересовани страни.
"МЗХ е в тясна симбиоза с браншовите организации. Работим заедно в диалогичен и прозрачен процес, включително и при формирането на националната позиция по бъдещето на ОСП", заяви той. Георги Тахов изтъкна, че тази позиция трябва да бъде съобразена с нуждите на българските фермери, да осигурява целеви и достатъчни финансови ресурси и да се основава на успешния и надежден двустълбов модел.
Според него прилагането на подхода "Единен национален план" би довело вместо до опростяване до усложнена структура и процес на вземане на решения и до несигурност сред земеделците. "Затова смятаме, че ОСП не трябва да бъде част от Единния фонд", подчерта Тахов. Той каза още, че запазването на нивата на екологичните цели изисква еквивалентно ниво на подкрепа за селскостопанските производители.
"Предвиденото национално съфинансиране за мерки, които са 100% финансирани от ЕС в рамките на настоящата ОСП, създава база за недостиг в подпомагането, нарушаване на конкуренцията и загуба на общи черти за политиката", подчерта земеделският министър.
Той отбеляза също, че са от съществено значение финансирането на преработката на селскостопанска продукция и инвестициите в напоителна инфраструктура извън рамките на стопанствата. Според Тахов те трябва да бъдат включени изрично сред допустимите за финансиране в бъдещата ОСП.
"По отношение на финансовите правила България отстоява позицията за запазване на правилото N+3, което осигурява гъвкавост и по-добро планиране на инвестиционните мерки. Предложението за автоматично отчисление на средства N+1 изисква преразглеждане", каза още той.
Георги Тахов изтъкна, че МЗХ ще продължи да отстоява националната позиция на предстоящите срещи с ЕК и държавите от Европейския съюз (ЕС). "Сигурни сме, че стабилна и предвидима политическа рамка ще запази жизнеността на земеделския сектор и ще гарантира устойчивото му развитие", отбеляза той и изрази увереност, че чрез активен диалог с ЕК останалите държави в ЕС може да бъде постигната справедлива Обща селскостопанска политика.
На срещата еврокомисар Хансен обсъди с производители и заинтересовани страни от селскостопанския сектор темите около Обща селскостопанска политика на ЕС, предизвикателствата на местно ниво и възможностите за намиране на ефективни решения.
Представители на земеделския бранш имаха възможност да отправят към него въпроси и предложения във връзка с дебата по ОСП и бъдещата Многогодишна финансова рамка. Те наблегнаха на необходимостта от изравняване на субсидиите за фермерите между държавите в ЕС и настояха за допълнителен финансов ресурс за напояване. Фермерските организации повдигнаха и въпроса за необходимостта от компенсации за последиците от войната в Украйна.
Председателят на Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание Цвета Караянчева заяви, че задълбоченото познаване на местните характеристики и регионалните специфики на земеделието в държавите членки е от решаващо значение при планирането на новата ОСП. "Общият ни стремеж трябва да бъде към засилване на продоволствената осигуреност и към по-устойчива и независима хранителна система. От тази гледна точка българското земеделие притежава огромен потенциал и неговото оползотворяване е в интерес на ЕС", коментира тя.
USD
CHF
EUR
GBP
