За период от около 40 години, 9 септември е национален празник на България. На този ден се отбелязва завземането на властта в страната ни от "Отечествения фронт", който след това бързо попада изцяло под влиянието на Комунистическата партия. Въпреки всички усилия на правителствата в София в навечерието на тези събития да избегне това развитие, СССР ни обявява война и... останалото е история. Кулминацията настъпва в дните между 2-ри и 9-ти септември и тук ще представим хронология на тези решителни дни.

Но преди това, нека накратко запознаем нашите читатели с предисторията на 9 септември.

След като Нацистка Германия нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., България се оказва в необичайната позиция да бъде член на Оста, като същевременно поддържа дипломатически отношения със СССР и отказва да му обяви война; цар Борис III се съпротивлява на германския натиск да изпрати български войски на Източния фронт, докато българските сили вместо това изпълняват окупационни задължения в Югославия и Гърция. Нещо повече, България е една от страните, които в навечерието на нацистката операция за превземане на Москва, евакуира своето дипломатическо представителство от съветската столица в Куйбишев, днешният град Самара.

Въпреки това отношенията се влошават непрекъснато: Москва обвинява София, че е позволила на Германия да използва българска територия и съоръжения и подкрепя българската комунистическа съпротива, докато българските власти потискат съюзената със Съветския съюз комунистическа партия и партизанското движение. Към 1943-44 г., с разпадането на позицията на Германия, София все повече се стреми да се дистанцира от Берлин, но съветският натиск се засилва. През август 1944 г. България обявява неутралитет в германо-съветския конфликт и изисква изтеглянето на германските сили.

Малко и за комунистите, които в крайна сметка вземат цялата власт в резултат от събитията. До 2 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) е нелегално и революционно опозиционно движение в открит конфликт с правителството. След като Германия нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., комунистите организират въоръжена съпротива чрез партизански отряди, подземни мрежи и градски бойни групи, извършвайки саботажи и атаки срещу държавните власти и германските интереси. Правителството отговаря с арести, екзекуции и мащабни полицейски, жандармерийски и военни операции срещу тях, особено през 1943-44 г. От 1942 г. комунистите се превръщат в основна организационна сила в рамките на по-широкия Отечествен фронт, който се стреми към премахване на съществуващото правителство и оттегляне на България от Оста. Въпреки че партизанското движение се разширява с влошаването на военното положение на Германия, преди септември 1944 г. то нито е победило българската държава, нито е постигнало контрол над по-голямата част от страната. До края на август, след успеха на съветския III Украински фронт в Яшко-Кишиневската настъпателна операция и с приближаването на Червената армия към България, комунистите засилват кампанията си за сваляне на правителството; следователно, когато антигерманското правителство на Константин Муравиев встъпва в длъжност на 2 септември, те остават негови противници.

2 септември — Константин Муравиев поема властта

Правителството на Иван Багрянов подава оставка и Константин Муравиев сформира нов кабинет, съставен предимно от представители на легалната антигерманска опозиция. На Отечествения фронт е предложено участие, но той отказва. Новото правителство търси примирие с Великобритания и САЩ, обещава демократични реформи и се насочва към окончателен разрив с Германия. Германските сили в България трябва да напуснат или да бъдат разоръжени.

3 септември — Опит за демонстрация на добра воля

Правителството на Муравиев започва да премахва някои от репресивните мерки на предишния режим. Политическите затворници са освободени или екзекуциите им са спрени, политическите свободи започват да се възстановяват, а мерките срещу опозиционните организации са облекчени. Целта е отчасти вътрешна, но и дипломатическа: София отчаяно иска да убеди западните съюзници и Москва, че България наистина е сменила страната политически.

4 септември — Кризата с Германия става военна

Правителството продължава процеса на разрив с Германия и започва разоръжаване на германските войски на българска територия. В същото време германските сили се насочват срещу български части, оттеглящи се от територията на Югославия, включително български щабове около Нишка баня. Междувременно Отечественият фронт организира стачки и засилва натиска срещу Муравиев, вместо да подкрепи правителството му.

5 септември — Решителният ден: СССР обявява война на България

Кабинетът на Муравиев решава за окончателен разрив с Германия и за обявяване на война на Третия райх. Военният министър ген. Иван Маринов обаче твърди, че изпълнението трябва да се забави, за да могат българските войски да се изтеглят безопасно от Македония и Югославия.

Това забавяне се оказва катастрофално. В 19:00 часа на 5 септември Съветският съюз обявява война на България, въпреки че България никога не е воювала срещу СССР и въпреки продължаващите си опити да напусне лагера на Оста.

В същия ден комунистическото ръководство започва конкретна подготовка за завземане на властта.

6 септември — Стачки и подготовка за свалянето

Позицията на правителството бързо се влошава. Активисти на Отечествения фронт, комунистически организации и партизански формирования засилват активността си в цялата страна. Стачка на софийските трамвайни работници е сред основните действия.

В същото време българското правителство е притиснато между Германия, която третира България все повече като враг; СССР, който официално обявява война; и Западните съюзници, с които България все още не е сключила примирие.

7 септември — Окончателен разрив с Оста

България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, а също така прекъсва отношенията си с останалите европейски съюзници на Германия, включително Хърватия, Словакия и Италианската социалистическа република. Правителството на Муравиев премахва ограниченията срещу българските евреи, възстановява правата на политическите партии, разпуска организации, свързани с фашизма и националсоциализма, разпуска жандармерията и разпуска Народното събрание.

Междувременно се разпространяват вълнения. Политически затворници са освободени на няколко места, има стачки и демонстрации, а сблъсъци с полицията водят до жертви, особено сред миньорите в Перник.

8 септември — България обявява война на Германия; Червената армия влиза в България.

Забавеното обявяване на война от България срещу Германия влиза в сила. Следователно България се оказва в извънредната ситуация да бъде официално във война едновременно с Германия, СССР, Великобритания и САЩ.

Според хронологията на Националния военноисторически музей, около 11:00 часа, предните части на съветския III-ти украински фронт преминават румънско-българската граница. Муравиев нарежда на Българската армия да не се съпротивлява на Червената армия и иска примирие.

Междувременно Отечественият фронт финализира плана си за сваляне на правителството същата нощ. Кимон Георгиев и други заговорници се договарят за състава на новия кабинет.

Нощта на 8 срещу 9 септември — Превратът

Около 02:15 часа на 9 септември военни офицери, свързани с операцията на Отечествения фронт, превземат Министерството на войната. Батальон от 1-ви инженерен полк участва, докато други сили окупират Радио София, Главната поща и телефонния комуникационен център на правителството.

Министрите от правителството на Муравиев са арестувани. Танкова бригада в Горна баня е готова да се намеси, но се оказва ненужна, тъй като превратът по същество не среща организирана съпротива.

9 септември — Отечественият фронт взема властта

В 06:30 часа Радио София излъчва прокламацията за новото правителство. Кимон Георгиев обявява, че Отечественият фронт е взел властта.

Новият кабинет съдържа представители на "Звено", Българската работническа партия (комунисти), земеделци, социалдемократи и независими, въпреки че комунистите притежават организацията и съветската подкрепа, които впоследствие ще им позволят да станат доминиращи.

Отечественият фронт е антиправителствена и антинацистка политическа коалиция, създадена през 1942 г., първоначално около програма, наложена от българските комунисти, която призовава България да се раздели с Нацистка Германия, да възстанови политическите свободи и да установи ново правителство. Той обединява Българската работническа партия (комунисти) (БРП(к)), политическата група "Звено", части на Българския земеделски национален съюз и Социалдемократите, както и безпартийни поддръжници, въпреки че остава незаконен при военните правителства. Една от най-важните му некомунистически фигури е Кимон Георгиев, бивш армейски офицер, водещ член на "Звено" и бивш министър-председател, който вече е бил на власт чрез военния преврат на 19 май 1934 г. Връзките му сред армейските офицери го правят особено важен по време на събитията от септември 1944 г. Когато Отечественият фронт сваля правителството на Константин Муравиев през нощта на 8 срещу 9 септември, Георгиев става министър-председател на новото коалиционно правителство, придавайки на прехвърлянето на властта по-широк политически и военен характер от чисто комунистическия превземане, въпреки че впоследствие комунистите ще се превърнат в доминираща сила в новия режим.