България ще иска разрешение от ЕК да се плаща за небране на розовия цвят под формата на кризисни мерки за подпомагане на розопроизводството. Това стана ясно от думите на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на видеоконферентно заседание на Консултативния съвет по маслодайната роза, съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите.

Страната ни ще поиска да приложи мярката за небране на розовия цвят, за намаляване на производството на розов цвят, поради липсата на интерес за изкупуването му, обясни земеделският министър. Танева бе категорична, че страната ни трябва да продължи да полага усилия, за да запази розопроизводството, защото то е част от бранда, с който сме разпознаваеми по целия свят.

За пръв път розопроизводителите получиха субсидии за зимни пръскания

За пръв път розопроизводителите получиха субсидии за зимни пръскания

Финансовата помощ е до 270 лв.

Съгласно европейския регламент, маслодайната роза попада в обхвата на прилагане на мерки срещу смущения на пазара, предизвикани от значителни повишения или спадове в цените на вътрешните или външните пазари. По думите й, в подобни случаи, ЕК има правомощия да приема делегирани актове, с които да въвежда мерки за справяне със съответната пазарна ситуация.

Условието за прилагане на мярката в сектор "Розопроизводство", е да представим мотивирана аргументация за това искане, която да включва анализ на пазара и причините, довели до смущенията в сектора. Танева уточни, че след получаване на официален отговор от страна на ЕК за прилагането й, страната ни ще предприеме всички необходими действия за нейното своевременно стартиране.

Министър Десислава Танева поясни, че другата краткосрочна мярка е нотифициране на държавна помощ за подкрепа на производителите на първична земеделска продукция, каквито са и розопроизводителите. Ще бъде отразено как COVID кризата е оказала въздействие върху производството на розовия цвят. Помощта може да бъде нотифицирана по Временната рамка, която е налична за страните членки на ЕС заради пандемията.

Икономическата криза покрай COVID-19 подгони и розопроизводителите

Икономическата криза покрай COVID-19 подгони и розопроизводителите

Дискутиран беше и въпросът за наемането на берачи за кампанията

По време на заседанието бе обсъдена и другата предложена от бранша мярка, а именно изкореняване на насажденията с маслодайна роза. Ако има единодушие за прилагането на тази мярка от всички розопроизводители, тя може да бъде приложена чрез Закона за маслодайната роза, обясни Десислава Танева. Производството на розовия цвят не можело да бъде включено в обхвата за подпомагане чрез обвързаната подкрепа, защото не попада в секторите и производствата, допустими за подпомагане в обвързаните с производството плащане.

От своя страна розопроизводителите заявиха, че през последните две години държавата е направила първите стъпки за подкрепа на сектора с приемането на Закона за маслодайната роза, но те са недостатъчни. Бяха отчетени и слабости в маркетинга и рекламата на българското розово масло на международни изложения и форуми.

Към момента в Националния електронен регистър на розопроизводителите и розопреработвателите са вписани 2894 розопроизводители. Те отглеждат 45 хил. декара с насаждения с Rosa damascena и с Rosa alba. В страната към момента оперират 51 розопреработватели, които имат 48 обекта. От общо произведеното количество маслодайна роза 14 321 тона, през 2020г. са преработени 13 523 тона, което представлява 95 % от произведената суровина . Средният добив от маслодайна роза през 2020г. е 315 кг./дка, а средната изкупна цена е била 2,04 лв./кг.