Социалният диалог има смисъл, когато се осъществява между работодатели и синдикати. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на юбилейната конференция на КНСБ по случай рождения ден на конфедерацията.

Министърът на труда и социалната политика подчерта ролята на държавата, която трябва да допълва и укрепва диалога там, където той не се създава. Решенията, които се вземат в България, трябва да са такива, че всеки да се чувства част от тях, е мнението на социалния министър. Той отчете, че по много от темите, предмет на социалния диалог, възникват различия, но колкото и да са участниците, националните и институционалните интереси, решение винаги има, стига да има желание.

Припомняме, тези дни и синдикати, и работодатели изразиха недоволството си от работата на тристранката, като обвиниха за това управляващите. От опита си като вицепремиер и социален министър през последните 3 месеца той благодари на КНСБ за конструктивността, за критиките, но и за желанието да се търси съгласие.

Калфин увери събралите се членове на КНСБ, че се работи по директивите, защитаващи правото на българските работещи, където и да било в Европа. Социалният министър изтъкна, че българите не са втора категория хора в Европа. Правителството ще защити тези хора, за да има гаранции , че получават адекватно заплащане и им се предоставят достойни условия на труд. Правителството ще подкрепи и сезирането на Международния съд за произнасяне по правото на стачка на работниците.

"За нас е изключително важно прилагането на европейското законодателство", заяви Калфин, допълвайки, че правото на сдружаване е европейско право. В тази насока той обяви, че вече има готов Законопроект, който ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Логично, Калфин засегна и темата за неравенствата. Той даде за пример богати страни като Швеция и Дания, които са се развили със солидарно общество, а не с няколко хиперзаможни индустриални центъра.

В Европа виждаме, че неравенствата водят до огромни проблеми в цялото общество - маргинализация, екстремизъм, коментира вицепремиерът. Калфин не надскочи възможностите и не заговори за пълно равенство. Въпреки това политиката на държавата трябва да е насочена към това, неравенствата да не се увеличават повече, смята той.

"Всички неравенства, най-малкото след криза, трябва да бъдат запазени и неразширявани, с тенденция да се намаляват", посочи Калфин. За заетостта освен общия коефициент на заетост, трябва да се вземе предвид и квалифицираната заетост. "Трябва да помогнем на младите хора да излязат на пазара на труда по-рано", призова Калфин. Целта е младият човек да види перспективата в труда.

За хората в предпенсионна възраст трябва да се разгледа въпросът как да им се помогне, за да имат подсигурена работа. Рисковите възрасти у нас са в двете крайности при младите до 29-годишна възраст и тези, които са в предпенсионна. По тези въпроси обаче правителствените политики и финанси няма как да търсят решение, то трябва да се търси съвместно с цялото обществото, смята вицепремиерът Ивайло Калфин.