Лидерът на Новото време и кандидат за евродепутат Емил Кошлуков се срещна с Анджей Папиеш, посланик на Полша у нас.
Двамата са разговаряли по казуса „Николета и Павел от Асеновград".
От юридическа страна казусът е ясен, коментира Кошлуков и припомни, че Софийски градски съд постановява родителските права на майката. Той призова да не се превръща един междуличностен конфликт в междудържавен.
„Не виждам причина да се караме с Полша", посочи Емил Кошлуков.
Той съобщи, че пред посланика е поставил въпроса може ли бащата в тази ситуация да пътува спокойно до Полша, за да вижда децата. Папиеш го уверил, че няма никакъв проблем.
„За мен най-важна е човешката страна", коментира Емил Кошлуков.
Той каза още, че няколко пъти в хода на процеса бащата е заявявал, че доброволно ще предаде децата на майката, казал го е и на съдия изпълнителя. Затова и според Кошлуков „тази реакция в последния миг е малко странна".
Относно цирка, който се разигра в Асеновград, лидерът на Новото време коментира:
„Това не помага на никого, включително на него, най-малко пък на децата".
Кошлуков е убеден, че родителите ще трябва да намерят начин да разговарят по между си по темата.
Посланик Анджей Папиеш го е уверил, че полските власти ще проверят при какви условия живее Николета в Полша.
rodjer34
на 03.06.2009 в 18:41:41 #83Сори за спама: Какво означава да не се караме с Полша бе!?!Да не се караме с Русия-Максимчо условно. Да не се караме с Англия-да им пратим обратно дебила им дето за малко не утрепа Българин. Да не се караме с Либия-мирно и кротко без протести и да гледаме по Ал Джазийра екзекуциика на живо(слава богу се размина) До кога бе,да не се караме с някои дето ни се смее и ни подиграва кви дупедавци сме.Ами да си сменим името на държавата с Дупедавия или Гъзолизия.Да се караме ли??? Ти луд ли си бе Боклуков? Явно в панделата си обърнал резбата яко и за това си нямаш представа какво е да си баща,апропо да те питам биклуче,комунягите като те вкараха в затвора баща ти с цветя ли те изпрати бе?А до господата редактори: Никои не се кара с никои заради Асеновград-какво и териториални претенции ли вече имат от Полша,че не разбирам заглавието.Айде сега,амин дай боже Страсбург да присъди Николета и братчето й обратно на бащата,ми се иска да видя как и по какъв начин нашия посланик,полската полиция и полските служби по закрила на децата ще ги върнат тук.Защото знам как ще реагира Полша.С конфигурация от три пръста с преобладаващ среден
neznae6t
на 03.06.2009 в 18:40:23 #82Гледал ли си "Ловци на духове"? Ти по добре преди лягане си мисли за седми отдел, вместо да ме плашиш с Каспър? Ясен си ми като бял ден, господин Разбиращ, регистрирал се, за да защити каузата на пазарджишкия наркоман.
Razbiram_ot_tova
на 03.06.2009 в 18:39:45 #81пак ви казвам -Едно е какво ви се иска, друго е какво е в действителност!Бащата сам си го е направил, няма сега на кой да се сърди.
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:37:32 #80rodjer34, така е, да... е, аз не съм съдия. Предпочитам да спя нощем. По-добре е да си защитник.
rodjer34
на 03.06.2009 в 18:35:22 #79Генерале не така,не го барай за гъзаааа,о Кошлуков огъзи се и за палците хвани се генерала да ти оближе анусааа
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:34:50 #78* съгласен Мислех си за съдия Ирина Петрова, за която се говори, че е добра. Така са присъдите - В името на народа и не само у нас.
rodjer34
на 03.06.2009 в 18:30:48 #77А!ОК!Извинявай! Ама това ВИМЕТОНАНАРОДА ме разби )
Razbiram_ot_tova
на 03.06.2009 в 18:30:33 #76хаха забавен си , ама бързо ми омръзваш!иначе внимавай , може някое духче да те преследва.....
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:28:31 #75rodjer34 , аз поствам решението на съда, но не твърдя, че съм съгласна с него - напротив. Познавам добре междунардони правни норми, касаещи въпроса и категорично не съм съгласен с решението и мотивите.
neznae6t
на 03.06.2009 в 18:28:19 #74Верно е. Нереален съм, а ти говориш с духове. Почти като Кошлуков.
Razbiram_ot_tova
на 03.06.2009 в 18:26:42 #73хаха какво 'лидерче' бе..Ти си нереален!
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:25:55 #72Прекъсването на емоционалната връзка, ако настъпи, ще бъде последица от поведението на самия баща, който с незаконното прехвърляне на децата на 02.04.2008 г. е станал причина за иницииране на настоящото производство и за постановяване на решението за връщане на децата, а по делото няма доказателства, че връщането на децата ще ги постави в неблагоприятна ситуация поради евентуална „несигурност” на социалната среда, в която те ще живеят. Липсата на основания по чл.13, ал.1, б.”а” и б.”б” от Конвенцията изключва отказа на съда да разпореди връщане на децата в държавата по обичайното им местопребиваване и предвид съществуването на предпоставките на чл.3 вр. с чл.12, ал.1 от Конвенцията молбата на Б. Б. за незабавно връщане на двете деца следва да бъде уважена. Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, довели до нарушаване на правото му на защита в процеса. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е съобразил особения характер на производството по чл.8 вр. с чл.12 и сл. от Хагската конвенция и относително кратките срокове за произнасяне по молбата с правно основание чл.12 от Конвенцията, с оглед на което е насрочил делото за 24.09.2008 г. и е приключил производството в рамките на едно съдебно заседание. Ответникът е уведомен своевременно – на 15.09.2008 г., по телефона за насроченото съдебно заседание и е разполагал с необходимото време за организиране на защитата си в процеса. В съдебното заседание на 24.09.2008 г. Т. В. не се е противопоставил на разглеждането на делото и не е искал неговото отлагане за събиране на нови доказателства, каквито твърдения се поддържат в жалбата, а същевременно е разполагал с процесуална възможност да ангажира доказателства и във въззивното производство. Правото на защита на ответника не е нарушено, тъй като са спазени всички изисквания на процесуалния закон на Република България за гарантиране на това право и обжалваното решение не е опорочено на твърдяното от жалбоподателя основание. Изводите на въззивната инстанция съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, съдържащи се в обжалваното решение, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, САС, 1 състав, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.10.2008 г. по гр. д. № 3229/2008 г. на СГС, І ГО, 9 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
rodjer34
на 03.06.2009 в 18:25:06 #71РАМ3000 такива като тебе Васил Иванов Кунчев-в случаи говедо безродствено,че незнаеш кой е той да ти кажа-това е Левски-ги е разстрелвал директно.
neznae6t
на 03.06.2009 в 18:24:30 #70Пич-мич, това е положението. Кажи ми къде излъгах? Рам, а стига цитира неща, които всеки може да прочете. Просто публикувай линка, стига разваля спора с "лидерчето". Ето линк към решението на съда: http://acs.court-bg.org/img/File/Civil/R-2708-2008.doc
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:22:17 #69Анализът на изложените факти опровергава тезата на ответника, че към момента на прехвърляне на децата майката не е упражнявала ефективно родителските си права върху децата и мотивира настоящия състав да приеме, че родителските права са упражнявани ефективно от майката към релевантния за производството по чл.12 от Конвенцията момент. Правата биха били упражнявани ефективно от майката и след завръщането й в семейното жилище в гр. В. през м. април 2008 г., ако не е било извършено прехвърлянето на децата от П. в България. Отвеждането на децата на 02.04.2008 г. от П. в Б без съгласие на молителката и последващото им задържане в България препятстват ефективното упражняване на родителските права от страна на последната. В чл.2, б.”б” на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета е постановено изрично, че когато упражняването на родителските права се упражнява съвместно от двамата родители, единият носител на родителска отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласие на другия носител на родителска отговорност. В случая ответникът Т. В. е взел самостоятелно решение за местопребиваването на децата и за прехвърлянето и задържането им от П. в Б без съгласие на майката Б. Б.. При тези обстоятелства и предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че с поведението си бащата е осъществил незаконно прехвърляне и задържане по см. на чл.3 от Хагската конвенция на малолетните деца Н. М. В. и П. Б. В., поради което молбата на Б. Б. за незабавно връщане на децата в държавата по обичайното им местопребиваване – Република П., по силата на чл.12 от Конвенцията е основателна. При преценката дали е налице незаконно прехвърляне и задържане на децата съдът, на основание чл.14 от Конвенцията, съобразява и постановения след прехвърлянето от компетентен съд на държавата по обичайното местопребиваване акт – постановление на Районен съд – В., придружено със сертификат за изпълнимост по чл.39 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета, с което в рамките на висящо съдебно производство в държавата по обичайното местопребиваване на децата относно упражняването на родителските права е разпоредено до приключване на производството малолетните Н. М. В. и П. Б. В. да живеят при своята майка Б. Б. – В.. Постановлението подлежи на изпълнение и по силата на същото бащата Т. В. дължи връщане на децата при майка им Б. Б., където те следва да пребивават до окончателното разрешаване на спора между родителите относно упражняването на родителските права. Съдът не обсъжда доказателствата и доводите на ответника относно приспособяването на децата към новата им среда в РБ, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за изхода на делото. В чл.12, ал.1 от Конвенцията е предвидено, че когато детето е било незаконно задържано по см. на чл.3 и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административен орган на договарящата държава, в която се намира то, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното му връщане. Приспособяването на детето е основание за отказ от връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване само в случаите на чл.12, ал.2 от Конвенцията – когато молбата за връщане е подадена след едногодишния срок по ал.1. В процесния случай отвеждането на децата е осъществено на 02.04.2008 г., а молбата на Б. Б. по чл.8 от Хагската конвенция е подадена пред централния орган по см. на чл.8 на Република П. на 16.04.2008 г., т. е. в рамките на едногодишния срок по чл.12, ал.1 от Конвенцията, поради което адаптирането на децата към новата им среда в Б не съставлява основание да бъде отказано връщането им в Република П.. Ответникът Т. В. се позовава на основания от кръга на визираните в чл.13, ал.1, б.”а” и б.”б” от Конвенцията, с които обосновава тезата си за неоснователност на молбата за незабавно връщане на децата. Относно основанието по чл.13, ал.1, б.”а”, отнасящо се до ефективното упражняване на родителските права върху децата от страна на майката, следва да се имат предвид изложените по-горе съображения в тази насока, които мотивират съда да приеме, че не съществуват обстоятелства, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл.13, ал.1, б.”а” и за отказ да бъде разпоредено незабавно връщане на децата в Република П. по силата на цитираната норма. Преценявайки събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице и обстоятелства по чл.13, ал.1, б.”б” от Конвенцията, които да послужат като основание за съда да откаже поисканото от майката незабавно връщане на децата в П.. Отказът, основан на чл.13, ал.1, б.”б” от Конвенцията, предпоставя съществуването на категорични доказателства, от които могат да се правят изводи, че има сериозна опасност връщането на децата в П. да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация. По делото обаче няма нито едно доказателство, което да убеждава съда, че с поведението си спрямо децата майката Б. Б. създава потенциална опасност за тяхното физическо или психическо увреждане или за поставянето им в ситуация, неблагоприятна за тяхното развитие, отглеждане и възпитание. Всички относими и допустими доказателства, събрани в процеса, водят до извод за съществуващи конфликти и неразбирателства между двамата родители, които са без значение за основателността на молбата по чл.8 вр. с чл.12 от Конвенцията и не могат да повлияят върху решението на съда относно наличието или отсъствието на предпоставките по чл.12 и чл.13 от Хагската конвенция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че връщането на децата в П. ще ги постави в неблагоприятна ситуация, тъй като ще прекъсне силната им емоционална връзка с бащата и те ще живеят в „несигурна социална среда”. Прекъсването на емоционалната връзка, ако настъпи, ще бъде последица от поведението на самия баща, който с незаконното прехвърляне на децата на 02.04.2008 г. е станал причина за иницииране на настоящото производс
Razbiram_ot_tova
на 03.06.2009 в 18:22:07 #68Пич , ти незнаеш какво говориш!Ясно ми е ,че такива кто тебе седят и дебнат само да излезе някоя такава статия , която ти е удобна да се заяждаш, и да сипеш простотия след простотия.За какво политическо самоубийство говориш?Ти просто си сляп, невиждаш фактите........
Meteora
на 03.06.2009 в 18:19:57 #67Какао, Извиних се вече. Чети надолу.
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:19:13 #66В случай на незаконно прехвърляне или задържане на дете в чл.6 и сл. от Конвенцията е предвидена специална процедура за съдействие на лицето, което се позовава на незаконно прехвърляне и задържане, с цел да се осигури връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване. Според чл.12, ал.1 от Конвенцията, когато детето е било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата държава, в която то се намира, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда неговото незабавно връщане. Предпоставките, при които компетентният орган на замолената държава може да откаже връщане на детето, независимо от наличие на условията по чл.12 вр. с чл.3, са посочени изрично в чл.13 на Конвенцията. Тези предпоставки подлежат на доказване от лицето или институцията, която се противопоставя на връщането на детето, и се свеждат до неефективно упражняване на родителските права по време на прехвърлянето или задържането от лицето, натоварено с грижата за детето, до дадено съгласие от същото лице за прехвърлянето или до последващо приемане на осъщественото прехвърляне /ал.1, б.”а”/ и до наличие на сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация /ал.1, б.”б”/. От събраните в процеса доказателства по категоричен начин се установява, че обичайното местопребиваване на малолетните деца Н. М. и П. Б. до датата на прехвърлянето им в РБ – 02.04.2008 г., се е намирало в гр. В., Република П., където са родени децата и където те са живели с родителите си. Установено е и обстоятелството, че на 02.04.2008 г. бащата Т. В. е прехвърлил двете деца от държавата по обичайното им местопребиваване – П., в Б, където те се намират понастоящем, като прехвърлянето е извършено без знанието и съгласието на майката Б. Б.. Прехвърлянето и задържането на децата без знание и съгласие на майката е основанието, на което последната е сезирала българския съд по реда на чл.8 и сл. от Хагската конвенция с искане да бъде постановено незабавно връщане на децата в държавата, където се е намирало обичайното им местопребиваване преди прехвърлянето – Република П.. Незаконното прехвърляне и задържане на дете по см. на чл.3 от Конвенцията, както бе посочено по-горе, предпоставя кумулативно наличие на предпоставките, визирани в б.”а” и б.”б” на ал.1 от чл.3 на Конвенцията, а именно : 1/ задържането да е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставено съвместно или поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането; и 2/ по време на прехвърлянето или задържането това право да е било упражнявано ефективно съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето. За целите на Конвенцията „право на упражняване на родителски права” включва правата, свързани с грижите за личността на детето и по-конкретно с правото да се определи местопребиваването му – чл.5 от Конвенцията. От представените по делото доказателства относно приложимия в Република П. закон, регламентиращ родителските права върху малолетни деца, се установява, че упражняването на родителските права върху малолетните деца Н. М. и П. Б. към датата на прехвърлянето им в РБ – 02.04.2008 г., е възложено от закона съвместно на двамата родители – майката Б. Б. и бащата Т. В., с което е изпълнено условието на чл.3, ал.1, б.”а” от Конвецията. Доводът на жалбоподателя Т. В. за липса на специален акт на компетентен орган или на споразумение между родителите относно упражняването на родителските права е неоснователен, предвид наличието на изрична законова норма, възлагаща упражняването на родителските права върху децата съвместно на двамата родители и лишаваща всеки от тях от правото да взема самостоятелно решение за упражняването на тези права, вкл. за определяне на местопребиваването на децата. При преценка на събраните в процеса доказателства настоящият съдебен състав намира, че към момента на прехвърлянето на децата е било налице и второто кумулативно условие на чл.3, ал.1 от Конвенцията, а именно – родителските права по см. на чл.5 от Конвенцията да са упражнявани ефективно от майката Б. Б.. Установено е по делото, че около един месец преди прехвърлянето на децата Б. Б. е напуснала семейното жилище в гр. В., където е живяла заедно със съпруга и двете си деца, и е заминала в чужбина /о-в М., Испания/, както и че към датата на прехвърлянето на децата в Б – 02.04.2008 г., тя е отсъствала от В. и от дома си. Безспорно е доказано обаче, че заминаването е било с цел работа и набавяне на средства за издръжка на семейството и че то е осъществено със съгласие на съпруга Т. В.. За доказан съдът приема и фактът, че отсъствието на молителката от дома й във В. в периода от завръщането й в П. в края на м. март 2008 г. до 02.04.2008 г. се дължи на възникналия по време на пребиваването й в М. семеен конфликт със съпруга й Т. В. и едновременно с това на заболяване на неин родственик, налагащо тя да пребивава за кратко време в друго населено място /гр. Д./. Показанията на свидетелката Я. доказват, че незабавно след завръщането си в П. Б. Б. е уведомила съпруга и децата си, че ще се прибере в дома си в гр. В. до една седмица, но въпреки това Т. В. е отвел децата в Б преди пристигането на майката. Молителката не е лишавана от родителски права и от доказателствата по делото се установява, че тя се е грижила отговорно за децата си и че освен случаите, когато е заминавала на работа в чужбина, не е напускала дома си и не е преставала да изпълнява родителските си задължения. Анализът на изложените факти опровергава тезата на ответника, че към момента на прехвърляне на децата майката не е упражнявала ефективно родителските си права върху децата и мо
rodjer34
на 03.06.2009 в 18:18:12 #65Ето ви съдебното решение: Р Е Ш Е Н И Е № 13 Гр. София, 29.01.2009 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А----какъвто правописа такава и системата. ВИМЕТО НА НАРОДА-те ни доят ние гледаме като крави мууууууууу
RAM 3000 GB
на 03.06.2009 в 18:18:12 #64Твърденията за алкохолна зависимост на Б. Б. са подкрепени единствено от показанията на свидетелката М. В. – майка на ответника, които съдът не кредитира поради очевидната им необективност и заинтересованост на свидетелката от изхода на делото в полза на сина й. Действително, молителката Б. Б. признава в обясненията си, че се е намирала в състояние на алкохолна зависимост и че за преодоляване на тази зависимост й е имплантиран медикамента „Есперал”, което се потвърждава и от свидетелските показания на сина й П. Б.. Молителката обаче заявява, че изпадането й в състояние на зависимост от алкохол е станало след смъртта на първия й съпруг през 1998 г. и че тогава й е имплантиран „есперал”, за да преодолее зависимостта, след което никога впоследствие не е била зависима от алкохол и не е употребявала големи количества алкохол. В подкрепа на тези обяснения пред въззивната инстанция са представени и приети неоспорени от ответната страна медицински удостоверения, издадени от медицински клиники в П., от които се установява, че Б. Б. не страда и не е лекувана от алкохолна зависимост и/или от психическо заболяване. Обясненията на молителката се подкрепят изцяло и от показанията на свидетелката Я., която заявява, че с Б. са съседи от около 10 години и близки приятели от 2006 г. и че никога не я е виждала пияна и не знае да има проблеми с алкохола. Ответникът не е доказал с допустими доказателствени средства, че с поведението си Б. Б. застрашава здравето, сигурността и възпитанието на децата, с оглед на което съдът приема твърдените в този смисъл обстоятелства за неистинни. Освен изложеното, следва да се има предвид и факта, че дори да бе доказана евентуална зависимост на майката от алкохол, при липса на доказателства, че тази зависимост се е отразявала върху поведението й спрямо децата и върху грижите за тяхното отглеждане и възпитание и че с действията или бездействията си молителката е застрашавала психическото и/или физическото състояние на децата или изобщо че ги е поставяла в неблагоприятна ситуация, алкохолната зависимост не може да обоснове извод за съществуване на предпоставките по чл.13, ал.1, б.”б” от Конвенцията, на които се позовава ответникът. По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. А., според който децата Н. М. и П. Б. се отглеждат от бащата Т. В. и от родителите му в гр. А. при отлични условия, като са им осигурени необходимите материални и нематериални блага за нормалното им развитие; Децата са приспособени към средата, в която живеят, и са привързани към баща си. Децата са разпитани от първоинстанционния съд в присъствието на психолог и социален работник, като от протокола от с. з. на 24.09.2008 г. е видно, че обясненията им сочат на силна привързаност и към двамата родители, независимо от заявените предпочитания да бъдат с баща си и нежеланието им да се върнат в П.. Настоящият съдебен състав не е обвързан от тези обяснения, предвид възрастта на двете деца /8 г. и 6 г./, изявленията им пред съда, че преди съдебното заседание са „разигравали” заедно с баща си съдебен процес, и мнението на детския психолог, подпомогнал разпита им, че те са под силно влияние на възрастни хора, внушили им отговорите, които трябва да дадат пред съда. В хода на производството е представено постановление от 22.04.2008 г. на Районен съд – В., с което в рамките на съдебно производство относно упражняването на родителските права върху децата Н. М. В. и П. Б. В., образувано по молба на майката Б. Б. и висящо пред компетентен съд в Република П., е постановено, че до завършване на производството за място на престой на малолетните деца се определя мястото на престой на тяхната майка Б. Б.. Постановлението е придружено със свидетелство, определено в чл.39 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., издадено от Районен съд – В., с което е удостоверено, че постановлението е изпълнимо съгласно законите на държавата-членка по произход и че въз основа на него децата следва да бъдат върнати при майката Б. Б. – В.. От приложените към гр. д. № 3229/2008 г. на СГС, І ГО, 9 състав, призовки, протоколи и съдебни книжа, се установява, че ответникът Т. В. е призован за съдебното заседание на 24.09.2008 г. по телефона на 15.09.2008 г. Същият се е явил лично и е участвал в заседанието, като не се е противопоставил на разглеждането на делото, а преди приключване на заседанието е заявил изрично, че няма искания за представяне и събиране на други доказателства. Съдът не обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като намира, че те са без доказателствено значение за изхода на производството. При така установените обстоятелства по делото съдът приема следните правни изводи : Съдът е сезиран с молба с правно основание чл.12, ал.1 вр. с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. /приложима в отношенията между РБ и Република П./ за връщане на малолетни деца в държавата по обичайното им местопребиваване. Молбата е подадена по реда на чл.8 от Конвенцията от майката Б. Б. – В. – гражданка на Република П., и се основава на твърдения, че малолетните деца Н. М. В. и П. Б. В., родени от брака й с ответника Т. В. – български гражданин, са прехвърлени и задържани незаконно по см. на чл.3, ал.1 от Конвенцията в Република България от бащата Т. В.. Прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, съгл. чл.3 от Конвенцията, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, регламентирано от законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно упражнявано или би било упражнявано така, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането. В случай на незаконно прехвърляне или задържане на дете в чл.6 и сл. от Конвенцията е предвидена специална процедура за съдействие на лицето, което се позовава на незаконно прехвърляне и задържане, с цел да се осигури връщане на детето в държавата по обичай