Културната парламентарна комисия прие държавния бюджет за сектора за 2015 г. с 10 гласа „за", 6 „против" и 2 „въздържал се". Съвсем малко не достигна народните представители да бламират приемането му, както се случи през 2014 година.

БСП и Български демократичен център (БДЦ) категорично обявиха, че няма да дадат подкрепата си на разписаните пари за култура, като към тяхното становище се присъедини и новоназначеният председател на комисията Слави Бинев. Дебатите обаче бяха ограничени, тъй като представителите на Министерство на културата, БНТ и БНР бойкотираха обсъждането и изобщо не стъпиха в залата на Бинев.

Припомняме, по-рано днес от Министерство на културата обявиха, че техният екип няма да отиде на заседанието на комисията. Решението е взето в знак на солидарност с тревогите, притесненията и острото недоволство на творческите гилдии от избора на нейния председател.

Подобна декларация направиха и БНТ и БНР, като според тях не е възможно да има обективен диалог за бюджета на БНТ и БНР в ситуация, в която председателят на Комисията води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения.

Самият Бинев обяви, че не разбира как е допустимо хората, които трябва да спазват закона, да го нарушават. „Какво се оказа сега, мутрата е тук и спазва закона, а тези, които трябва да го спазват, ги няма. Кой сега е мутрата", реторично запита Бинев медиите.

Той не показа ни най-малък намек за това, че се е разколебал относно поста си от силното недоволство срещу него и че смята за отстъпи. По думите му, той бил диалогичен човек и е готов да обсъжда с всеки, като дори не изключва възможността след като БНТ и БНР не идват при него, той да отиде лично при тях. Слави Бинев обяви, че натискът срещу него идва от страна на онези, които се страхуват той да вдигне завесата, като именно това е целта му като председател на комисията.

По думите на самия Бинев, той ще рови навсякъде и до последно, като вече вижда проблеми и необходимост от ревизия предимно в БНТ и има съмнения, че продуценти са взимали пари от бюджета, без да свършват каквато и да е работа срещу тях.

Относно мотивацията си защо не подкрепя бюджета, членът на Патриотичния фронт обясни, че проектобюджетът няма разяснителна част на популярен език за еврофондовете като алтернативно финансиране. От ГЕРБ и от Финансовото министерство побързаха да му обяснят, че подобно нещо е невъзможно, тъй като държавният бюджет и еврофондовете нямат нищо общо и не зависят едно от друго, но бившият евродепутат не се отказа от мнението си.

Депутатите от левицата отказаха да гласуват с „да", защото не виждат промяна и реформаторско отношение към културата и не приемат механичния подход към артистите. От БДЦ останаха недоволни от малкото пари за кино и сметнаха, че с този 1 млн. лева отгоре, който се отпуска за българско кино, може да се заснеме едва една трета филм.

Атакистите се отказаха да дискутират изобщо бюджета, тъй като останаха възмутени от това, че Министерството на културата не е тук, за да представи бюджета си и да отговори на въпросите.

Единствено ГЕРБ се обяви в категорична подкрепа на бюджета за култура и с гласовете си успя да го прокара на първо четене в комисия.

Само БТА и Съветът за електронни медии (СЕМ) дойдоха да изразят становище за парите, които ще им бъдат отпуснати, като председателят на СЕМ Георги Лозанов изтъкна, че за поредна година независимият регулатор е с намалени финанси и няма да може да изпълнява функциите си. Той допусна, че БНТ и БНР не се намират в залата поради кадрови назначения в комисията и призова Бинев да изясни отношенията към обществените медии.

Проектобюджетът в частта си за култура планира 427 млн. лева разходи, по които 106 млн. лв. са за министерските ведомства. 183 млн. лева ще бъдат дадени на общините. Със 72 млн. ще разполага БНТ, 44 млн. се дават на БНР, 6 млн. лева получава БТА и 1,2 млн. за БАН. 51 млн. лв. пък ще бъдат за читалищата.