Липсата на Закон за фалит на физически лица формира двата основни потока - към сивата икономика и към Терминал 2 на летище "София". В това е убедена омбудсманът Мая Манолова, която днес представи законопроект за несъстоятелност на физическите лица.

България все още е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за несъстоятелност на физическите лица, като същевременно страната ни се наражда в топ 5 по лоши кредити в Европа, припомни омбудмсманът. 

България е в топ 5 по лоши кредити, предупреждава Манолова
Обновена

България е в топ 5 по лоши кредити, предупреждава Манолова

Населението е свръхзадлъжняло заради фирмите за бързи кредити

Българските граждани нямат възможност да обслужват своите кредити, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разходи за своите семейства. Това води до необходимостта от закон за частния фалит, убеден е националният омбудсман.

Това е проект, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за държавата, и за фиска, защото сивата икономика в момента се запълва сериозно и от хората, които са изпаднали в неплатежоспособност, категорична беше Манолова.

За да се преодолее състоянието на свръхзадълженост, се налага частично или пълно опрощаване на задълженията. Текстовете на проектозакона предвиждат бърза, прозрачна и достъпна процедура пред съд, която дава възможност всички замесени да се включат в производството. 

Нов европейски закон слага край на "вечните длъжници"

Нов европейски закон слага край на "вечните длъжници"

В директивата заляга препоръка на българския евродепутат Емил Радев

Публичността може да бъде осигурена чрез електронен общодостъпен регистър, в който да се внася информация за всички лица, за които започва процедура по несъстоятелност. Първата процедура е погасителен план, следва ликвидация на имуществото и в третия вариант - и действия на решението за обявяване на несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

В напреднала фаза е изработването на европейска директива, която ще стимулира въвеждането на законодотателство, което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на ЕК е подобно - че не трябва да се стига до фалити, а трябва да се засили културата на оздравяване. Вместо да чакаме ЕК за пореден път да ни призовава да приемаме законодателство, да го направим в интерес на българското гражданско общество, призова Манолова.

Общественият защитник дискутира концепцията на законопроекта на форум в Представителството на ЕС още през март 2018 г.

Според резултатите от първото национално проучване по въпросите на личния фалит 82.3% от българските граждани очакват приемането на такъв закон. Сред причините за задлъжняването на българите е цикличният подем на икономиката, ръстът на потреблението, развитието на пазара на кредитните услуги, както и лични неблагополучия, безработицата.

Според Манолова съществува и друга причина за задлъжнялостта на хората у нас - българското законодателство. По думите й то дава привилегии на популистите, а ощетява откъм права българските граждани.

Законопроектът е разработен заедно с представители на академичната общност и магистрати. Манолова предложи да се сформира екип от представители на различни институции и организации с цел подобряване на текстовете.

Предвижда се новият закон да влезе в сила от 1 януари 2020 година.

По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков призова да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е пълен абсурд този закон за влезе в сила от 1 януари 2020 година.

Като пример той припомни, че Германия е приела втори такъв закон през 1994 година и времето до влизане на сила е било 4 години и половина, тоест през 1999 година. Омбудсманът Манолова уточни, че краткият срок за влизане в сила е даден, за да накара депутатите да се разбързат и да го гласуват на т. нар. "бърза писта", както закони, които са били "гласувани по този начин в полза на силните на деня".

Право на втори шанс трябва да имат и българските граждани, но бързата писта за този закон не е най-добрият вариант.

Това мнение изрази и председателят на Асоциация за индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Безспорно има потребност от такъв закон, но като вземем предвид българската изобретателност и предприемчивост, ако не се вземат предвид всички последствия, рискуваме да влошим бизнес средата, обясни Велев.

Когато тарикатите не си плащат сметките и използват пролуки, техните сметки ги плащат изрядните чрез по-високи тарифи и такси, изтъкна той. За да се компенсират банките, се увеличават таксите, което не е добре за изрядните кредити. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в сила новите кредити трябва да са съобразени с новите уредби на тези отношения.

Критика проф. Герджиков отправи и към съотношението между двете понятия - свръхзадълженост и неплатежоспособност. Трябва да се включат адвокати и хора на науката, за да може да се гордеем с този закон, призова той.

Според председателя на Съюза на медиаторите Йосиф Герон е необходимо въвеждане на задължителна медиация за кредиторите преди изпълнение на процедурата по несъстоятелност. Той изяви готовност експерти медиатори да се включат в поправката на текстовете, сега 5-10 годишен срок е предвиден за наблюдение на длъжника. Самата публичност на лицата е достатъчна санкция, която ще действа превантивно, убедена е Манолова.