Марешки извън парламента, ако изборите бяха днес

ГЕРБ и БСП запазват влиянието си по равно. Това стана ясно от изследване на Центъра за анализи и маркетинг, представено от директора му Юлий Павлов. То е проведено между 4-10 декември 2017 г. сред 821 пълнолетни граждани на страната при интервю по домовете.

Имаме практически паритет, заяви Павлов. Ляво 22%, дясно - 33%. За десни се самообявяват 30-33%, а за леви се самообявяват 20-22%. Много от самообявилите се десни избиратели имат обаче ляво мислене, каза социологът.

На въпрос: "За кого щяхте да гласувате, ако парламентарните избори бяха днес?" около 70% от запитаните избират политическа сила или заявяват, че не подкрепят никого, поясни Павлов.

Източник: News.bg

Дистанцията ГЕРБ (25.9%) - БСП (22.4%) от вота се запазва около 3,5-4%. Гласовете за ДПС са 5.1%, Обединени патриоти - 4.4%. Според социолога при ДПС и ОП се наблюдава спад.

Партия "Воля" не би минала бариерата, ако изборите бяха днес. При Реформаторския блок има леко подобрение на подкрепата и днес за малко биха минали бариерата. При тези малки стойности РБ отново е на ръба.

Изследването засича и леко увеличение на отговора: "Не подкрепям никого."

Източник: News.bg

Президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и кметът на София Йорданка Фандъкова са единствените политици с положителен рейтинг. При тях доверието е по-голямо от недоверието. Според данните доверието към Румен Радев през март 2017 г. е било 60.3% към 29% недоверие, а през декември месец - доверието е 64.9% към 28.1% недоверие.

При повечето от политиците за половин година рейтингът е нараснал. Манолова се позиционира в челната петица с 60.1% доверие към 28.1% недоверие. Нейният рейтинг през месец март не е измерван, но напоследък тя е много активна политически. Това е личността с второ по величина доверие, каза Павлов.

Доверието към столичния кмет Йорданка Фандъкова през месец март е било 44.3% към 42.6% недоверие. През декември тя печели 50.7% доверие към 35.1% недоверие.

Премиерът Бойко Борисов има 35.3% доверие през март към 54.6% недоверие. През декември данните са 41.7% доверие спрямо 52.3% неодобрение.

След него е вицепрезидентът Илияна Йотова, която през март има 38% доверие към 46.6% недоверие. През декември Йотова е приета от 40.1% спрямо 51% неодобрение.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова има 30% доверие към 56.6% недоверие. През декември доверието към нея е 33% към 55.6% недоверие.

Изследването откроява трима политици с най-голямо недоверие - Волен Сидеров със 72%, Мустафа Карадайъ със 76% и Валери Симеонов с 69,5%. При тях недоверието е близо и над 70%. Марешки ги гони, каза Павлов.

Според анкетираните Валери Симеонов е министърът с най-много гафове - 19.1%. На следващо място запиталите са отговорили: "Всички" - 6.9%. 

Източник: News.bg

Като шампион по гафове определи Павлов вицепремиера Валери Симеонов, който преди 2 месеца заплаши журналист в ефир (Виктор Николаев - б.р.), след което от сайта на Министерския съвет постави ултиматум към националните медии и сега ги съди. На въпрос: "Трябва ли Валери Симеонов да подаде оставка заради отношението си към медиите", 55% от запитаните отговарят: "Да". Отрицателен отговор са дали 25.2% от анкетираните.

Въпросът защо стои Симеонов в правителството за мен няма отговор, коментира социологът Юлий Павлов.

Източник: News.bg

Председателят на столичните социалисти Калоян Паргов и зам.-председателят на ПГ на БСП Жельо Бойчев вече са разпознаваеми личности и доверието към тях нарасна, сочи още допитването. Павлов даде пример - през март Паргов има 9.2% доверие към 46.7% недоверие. През декември доверието към него е 19.1% към 44.7% недоверие.
Жельо Бойчев има 10.4% доверие към 47.6% недоверие през март 2017 г. През декември доверието към него е 21.5% към 50.2% недоверие.

Президентството се ползва с най-високо доверие - 64.9%, като процентът одобрение преобладава пред процента неодобрение - 29.5%. Единствено армията е с положителен рейтинг, стана ясно от проучването. Доверието в правителството - 33.7%, остава по-високо от доверието в парламента 27.4%.

Българската православна църква (БПЦ) запазва доверието на повечето от половината български граждани.

Източник: News.bg

На въпрос "Кой трябва да назначава ръководител на новия орган за борба с корупцията?" - лек превес има президентът с 41.8%, следван от парламента 36.6%. 21.6% от запитаните нямат отговор.

На въпрос: "Редно ли е народното събрание да освободи депутат, подал оставката си?" над половината анкетирани смятат, че не е редно 50.7%, а под 1/3 (28.3%) са на противното мнение.

На въпрос: "Да отпадне ли давността за престъпления, свързани с приватизацията?", 1/3 от анкетираните са посочили, че не трябва да отпада, защото това нарушава принципите на правовата държава. ¼ от запитаните биха искали да отпадне, но 1/5 посочват - да, но ако това важи за концесионни сделки и обществени поръчки.

Над половината от анкетираните си дават сметка, че това е театрален номер, да се извади приватизацията пред скоби, докато големите грабежи са други. Най-голямото разграбване беше банковата криза 1996-97 г. тогава бяха ограбени спестяванията на всички. Мизерно малцинство успя вземайки кредити в долари да ги върне в обезценени левове, обясни Павлов.

Неразумно е да се спре лицензирането на нови болници, смятат 55-56% от анкетираните. Редовият избирател има по-точна преценка отколкото народните представители. Да не се чудим защо парламентът има толкова нисък рейтинг, коментира Павлов.

Запитани: "Какво очаквате от Българското европредседателство?", близо половината - 24.4% не дават отговор. "Нищо" са отговорили 23.4%. 2.1% от запитаните отговарят: "Нищо хубаво". Около половината запитани нямат мнение. Срещат се и пожелателни очаквания като: "По-добър имидж, инвестиции, еврофондове, ще се спре корупцията, ще се увеличат работните места, доходите, заключи Павлов.

Запитан дали ще прави отделно проучване за Българското европредседателство, Юлий Павлов отговори: "Ужасяващите двойни стандарти вече не учудват никого. ЕС отказва да изпълнява собствените си договори и изисквания, които и България и Румъния изпълняват на 100%. ЕП може да гласува всичко, това няма задължителен характер на Еврокомисията. По-реалистично е да се надяваме да има отпушване на темата като въздушните и морските ни граници бъдат признати за част от Шенгенското пространство и ограниченията да останат само за Сухопътните ни граници", допълни Павлов.