Между едно и две поколения са необходими за постигане на консенсус за престъпния характер на комунистическите режими.

Около това мнение се обединиха организаторите на конференцията „Българският комунизъм в учебниците" от Фондация „Конрад Аденауер", Центърът за европейски изследвания и Центърът „Хана Аренд".

Сред основните засегнати теми беше преподаването на комунизма в учебните програми за средните училища у нас. На събитието бяха представени резултати от кратки социологически изследвания на територията на България, според които младите са масово незапознати с фактите от тоталитарното наследство на страната ни. Според тях 65,7% от младите не свързват понятието „Желязната завеса" с нищо конкретно.

Беше споделен немският опит в преодоляване на наследството от тоталитарните режими, както и след падането на нацизма по време на Втората световната война, така и след краха на ГДР и Берлинската стена. Бяха представени и данни, според които цели 22% от младите желаят да напуснат България, а 18% от тях биха искали да живеят по времето на Живков.

Според организаторите Музеят на социализма, изграден по време на предишното правителство, не отразява характера на тоталитарното минало на България. За пример беше даден Музеят на комунизма в Будапеща и Берлин, където са изложени на показ методите за мъчения и убийства, използвани от комунистическите власти там.

Според представители на учителите от Средните училища, програмата за българска литература в 12 клас включва авторите преди 1944 година, между които Димитър Димов, Димитър Талев и Йордан Йовков, но не и на тези писали против тогавашния режим.

Сред имената на гениалните български автори в забвение, бяха отличени тези на убитият Георги Марков, Петко Войнски, Радой Ралин, Трифон Кунев, Йосиф Петров и Змейко Янев, както и на Яна Язова, автор на първият и единствен антитоталитарен роман, написан по времето на комунистическата диктатура в България.

Представители на учителското съсловие подчертаха също така важността на това как се преподават произведенията на Никола Вапцаров. Беше акцентирано и върху нуждите, проблемите и празнините в образованието на младите хора, както и върху лагерната и затворническа литература.

От организаторите на събитието обявиха, че през октомври се планира откриване на нова конференция за лагерите на смъртта под Лъвов Мост.

На събитието присъства и румънският политолог, Д-р Ралука Гросеску, която се застъпи за по-директна обвързаност на Министерството на образованието със съдържанието, покриващо комунистическото минало в учебниците до 12 клас.