Безплатни лекарства за всяко дете до 3-годишна възраст искат от Тръст за социална алтернатива.

Причината е, че в България има най-висока детска смъртност в Европейския съюз и в същото време плащаме най-много за лекарства. Рискът за всяко дете, родено у нас, да почине още преди да е навършило 5 години, е със 70% по-висок от средния за ЕС. По данни на Евростат от 2020, 15.5 са починалите за година в България на всеки 1000 жители.

Освен здравното осигуряване и извънболничната и болнична помощ, друг изключително важен фактор за достъпно здравеопазване са цените на лекарствата. Родители от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са увеличение на болничния престой и усложнения, по-чести посещения в спешни отделения; по-чести посещения при лекар; лишаване от средства за други базови нужди като храна заради цената на лекарствата; по-висока смъртност, мотивират се авторите на анализа.

В България, най-бедната страна в ЕС, повече от 1/3 от децата живеят в риск от бедност (над 570 000, Eurostat, 2018), в условия на социални и здравни дефицити, които оставят трайна следа върху бъдещото им развитие. А отрицателният прираст от -7 на 1000 жители присъства като устойчива тенденция в страната (Eurostat, 2020). Затова и грижите и политиките, които гарантират здравето на населението, особено на най-малките и най-възрастните, са неотложни, изтъкват от неправителсвената организация.

Независимо, че от Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в парламента определят майчиното и детско здраве като национален приоритет, липсва надграждане на политики и резултати, които да заявят дългосрочно справяне с проблема.

Бременните и майките на деца до една година по закон имат достъп до здравна закрила (Наредба 26 от 14 юни 2007), а всички непълнолетни от 0 до 18 години са здравно осигурени и освободени от потребителска такса за оказана извънболнична, болнична и дентална помощ. Също така всички общопрактикуващи лекари могат да насочват неограничено деца до 18-годишна възраст за консултация от лекар с придобита специалност по Педиатрия, Детска гастроентерология, Детска кардиология; и т.н. (само според нормативната база, на практика нещата са по-различни - б.р.)

На този фон липсата на национална лекарствена политика се откроява като основен недостатък.

Действащите механизми за вписване, ценообразуване и субсидиране на лекарства не осигуряват адекватно съотношение качество-цена на НЗОК и допринасят за неефективността в сектора здравеопазване и високата смъртност на населението.

Въпреки че съществуват позитивни списъци с лекарства, които НЗОК покрива напълно или частично, в България директните плащания (главно доплащания за лекарства и извънболнична помощ) са най-високи; 46.6%, близо 3 пъти повече от средните директни плащания за здраве в ЕС 15.8%. В България населението отделя 6% от месечните си доходи за покриване на лекарства, повече от всяка друга страна членка на ЕС.

Според социологическо изследване, поръчано от Българската педиатрична асоциация (БПА), за дете до 1 година месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства (Ненова, 2019). Само между 11% и 13% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве (Ненова, 2019), а едва 5% от всички средства, които НЗОК разходва годишно за пълно или частично покриване на разходи за лекарства, са за деца (Ненова, 2019). Поради демографската и икономическа криза в определени региони в страната, има населени места, където се забелязва осезаема липса на аптеки, педиатри и профилирани специалисти по детски болести, което изисква допълнителни разходи за транспорт при нужда от консултация със специалист.

Ако няма национална лекарствена политика, лекарствата за амбулаторно лечение остават недостъпни, а грижите за здравето на деца и майки - недостатъчни и неефективни.

Основен проблем при децата до 3-годишна възраст е високият брой случаи на заболявания на дихателната система (пневмонии, хроничен бронхит, съответно 11.4 промила; и 7.9 промила). За децата, живеещи в бедност, респираторните инфекции са породени и от лоши битови условия и често се превръщат в хронични състояния, които се отразяват на тяхното развитие и общо здраве.

Като пример, авторите на анализа посочват повечето страни от Европейския съюз, където се прилагат законови рамки, които целят да намалят цените на лекарствата и да ги направят възможно най-достъпни за всички потребители. Най-популярният подход е диференцирана ДДС ставка за лекарствата. Факт е, че в европейските държави при средно стандартно ДДС 20,5%, средната ставка за лекарствата е 7,7%, като варира между 0 и 25%. Единствено България, Дания и Германия няма диференцирана ДДС ставка за лекарства. В Германия обаче лекарствата за всички на възраст 0-18 г. са безплатни, а в Дания са налице значителни облекчения.

Като възможност за по-ниска цена на лекарствата са купуване на едро чрез обединени поръчки от няколко институции/държави; ограничаване на разходите за всеки осигурен пациент или гранични стойности на допустимите разходи за епизод на лечение; ограничение на разходите за маркетинг и реклама, които представляват значителен разход и са предназначени за повишаване на потреблението; пренасочване към по-евтини или генерични лекарства; контрол на цените: главно на цени от фабриката или на дребно; насърчаване на рационалното използване.

От 2016 г. в България достъп до безплатни лекарства за бременни жени и деца до 2 години от семейства в риск се предлага по програма "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще", изпълнявана от фондация "Тръст за социална алтернатива". Това става чрез патронажна грижа на уязвими семейства в София и Пловдив.

Екипът от семейни сестри по програмата "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще", както и консултантите, наблюдават, че за семействата, живеещи в бедност, е невъзможно да заделят средства за лекарства. По тази причина много често инфекции и други лечими състояния и при майките, и при децата, се превръщат в хронични заболявания, трудни да бъдат третирани и водещи до сериозни потенциални усложнения.

Финансовата подкрепа покрива лекарства, с които успешно и ефективно се третират респираторни инфекции при децата, гъбични и други инфекции при бременните.