„Енергетиката е популярно призната критична сфера с висок политически, икономически и военен риск. Забогатяването на нациите и ограничените традиционни енергийни ресурси оказват допълнителен натиск върху енергийните системи".

Това се посочва в доклада за рисковете пред националната сигурност до 2020-2025 на Риск Монитор, представени в МС.

България е страна с енергийно най-неефективна икономика в ЕС и затова тя е значително по-уязвима към високите и нестабилни международни енергийни цели.

Сериозна заплаха за националната сигурност е сигурността на доставката на енергийни продукти, се посочва в доклада на Риск Монитор.

Друг риск пред националната ни сигурност е криминализацията като този риск е свързан с повишената вероятност престъпността да се изгради като социална форма със съответната трайност, устойчивост, структура и прочие.

У нас криминализацията е риск за националната сигурност, тъй като от 1990 година се наблюдават разни форми и динамика на срастване на бизнес, политика и криминалитет.

Социалният срив също е заплаха за националната сигурност на страната. 30% от българите живеят в условия на големи материални лишения и не са в състояние да си осигурят стоки от първа необходимост.

Групите застрашени от социално изключване са ромите, мигрантите, млади хора, жени, възрастни хора, самотни родители, безработни, хора с увреждания и децата.

Децата, според Риск Монитор, са изложени на по-голям риск от маргинализиране, тъй като са въвлечени в порочен кръг, който се предава от поколение на поколение.

За националната сигурност на България дългосрочните рискови фактори в международен контекст са възможностите за значителна трансформация на ЕС и конфликт на Балканите. Според Риск Монитор страната ни не е подготвена за неблагоприятно развитие и в двете посоки.

Ниското качество на образованието ни също е риск за националната сигурност, тъй като „произвежда" неконкурентоспособни участници на пазара на труда.

По-специфичен риск в сферата идва от отвореността на страната ни по отношение на свободата на движение на хора. Демографските въпроси също са фактор за несигурността.

Населението на страната традиционно намалява, застарява, емигрира. Според данни на просветното ведомство от 2012 година 48% от записващите първи клас не са с български майчин език.

Липсата на перспектива изкарва хората на протести, заяви икономистът Георги Ганев. Според него наслагването на няколко проблема са довели до ескалация на народното недоволство.

България трябва според него да разреши проблемите си с пазара на труда. Населението ни е около 7,2 - 7,3 милиона души, а заетите са 2,9 милиона, по думите му. 2,9 милиона трябва да хранят 7,2 милиона, подчерта Ганев.

Образованието би трябва да генерира човешки капитал, който би трябвало да е подходящ, смята още икономистът. Проблемът в средносрочен и дългосрочен план в българската икономика е заетостта, смята още Георги Ганев.

Проблемите на сигурността сега не са тези, които са били преди 20 години, коментира и военният министър Тодор Тагарев. Той е доволен от констатациите в доклада за способността на институциите ни.

Според него регулярно трябва да се оценяват рисковете пред националната сигурност на страната.

Средата е много динамична, рисковете ще се променят във времето, заяви Йордан Начев от Асоциация на разузнавачите. Според него в настоящия момент на първо място пред страната стои социалният срив.

Начев даде висока оценка на доклада на Риск Монитор.