Българският  избирател  за  пореден  път  възнамерява  да  постави  на  политиците  трудна  и почти  неразрешима  задача.  Осем  са  потенциалните  претенденти  за  мандати  в  парламента, който предстои да бъде избран на 5 октомври тази година - ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския Блок, АБВ, ББЦ, Патриотичния Фронт и Атака, сочи изследване на социолозите от Афис, проведено в периода 16-21 август.

31.3% би спечелила ГЕРБ, ако изборите бяха днес, сочи проучването. За БСП биха гласивали 22.7 на сто, 10.1 на сто биха подкрепили ДПС, Реформаторите биха спечелили 6.3% от подкрепата на избирателите. АБВ и ББЦ се нареждат след тях, съответно с по 4.9 и 4.5 на сто от гласовете. За Патриотичният фронт биха дали своя вот 4.1% от имащите право на глас. Прогнозният процент гласове за Атака е 3.2, но социолозите правят уговорката, че би  било  рисковано  на  този  етап  да  се  отпишат  и  шансовете  на  партията на Волен Сидеров,  която много  трудно  може  да  се  пребори  за  място  в  парламента,  но  не  е  невъзможно.

И  това не е всичко: още три-четири партии разполагат с реални  шансове  да прескочат бариерата от 1% и  по този начин  да  направят  числото  на  имащите  право  на  държавна  субсидия  над  10.

Преките резултати от проучването към този момент извеждат като потенциални призьори в следващия парламент седем формации, но техните шансове за успех са несъпоставими.  Извън кръга  на  описаните  „обичайни  заподозрени"  не  се  очакват  изненадващи  попадения  в бъдещото Народно събрание. Възможни  ли  са  големи  изненади? Под  големи  изненади  следва  да  подразбираме  съществени  размествания  в  челната  класация  или  отпадане  на  големи  фаворити.  Такива изненади  не  се  очакват.

Малки  изненади обаче  вероятно  няма  да  липсват.  Например увеличаване  на  дистанцията  между  ГЕРБ  и  БСП или  обратно  -  намаляване  на  дистанцията, което  е по-слабо вероятно. Или по-силно представяне на ДПС, което не  само е вероятно, но  и  очаквано предвид на обстоятелството, че тази партия винаги е подценена в прогнозните проучвания заради скрития и недеклариран вот  на  нейните  избиратели в анкетна ситуация,  както  и  съществената  подкрепа,  която  реализира  в  изборния  ден  от страна на българските граждани в чужбина. Въз  основа  на  наличните  емпирични  данни  към  този  момент   шансовете  за  бъдещо парламентарно представителство на основните партии изглеждат по следния начин:

На 100% социолозите са категорични, че място в 43-то НС ще имат ГЕРБ, БСП и ДПС. Шансовете на Реформаторския блок са 88%, а на АБВ - 64 на сто. 61% е шансът на ББЦ да излъчи депутат в следващия парламент, а на Патриотичния фронт - 52 на сто. Под 50% са шансовете на Атака - 43%.

Социолозите от Афис обаче правят  уговорката,  че  в  хода  на  предстоящата  кампания  тези  потенциални  възможности  на основните партии ще търпят промени и добавят, че три  от  по сочените  формации  са  във  възходящ  тренд  на  развитие:  „Реформаторският блок",  АБВ  и  „Патриотичният  фронт".

Две  от  формациите  стартират  кампанията  в  проблемна  форма:  БСП  и  „България  без  цензура". ГЕРБ  има  силен  „дразнител"  в  дясното пространство  в  лицето  на  „Реформаторския  блок".  БСП  има  мощен  конкурент  в  лявото пространство в лицето  на АБВ,  но има и  други по-малки леви формации, които ще късат „живо месо" от голямата червена партия.

Основната интрига на предстоящите избори  - кой ще е победител, като че ли изглежда предрешена. Преднината  на  ГЕРБ  е  съществена  и  е  трудно  преодолима,  но  не  е  достатъчна  за  да  се постигне заветното абсолютно мнозинство от 121 мандата.   Това може  да  се случи  само, ако  в  парламента  попаднат  три,  най-много  четири  партии,  което  на  този  етап  следва  да бъде оценено като слабо вероятно.

Как   все  пак  би  изглеждал бъдещият парламент, ако изборите бяха днес?

ГЕРБ би спечелила 90 мандата в 43-то НС, БСП - 64, ДПС-29, Реформаторите - 18, следвани от АБВ с 14, ББЦ с 13 и Патриотичният фронт с 12 депутатски места.

В случай, че нищо съществено не се промени  до 5 октомври, възможностите за съставяне на стабилно мнозинство и силно правителство не изглеждат големи.

Основните варианти са  два: или  сложна  и  трудно  управляема  тройна  или  четворна  коалиция,  или  широка ляво- дясна  коалиция  между  ГЕРБ  и  БСП.

Вторият  вариант  вещае  край  на  политическата криза  и начало на период  на политическа стабилност, но ще подкопае още повече и без това  ниското  доверие  в  политическата  система.  Хората  едва  ли  ще  приемат  лесно  съюз между  досегашни  яростни  противници  и  ще  заподозрат,  че  това  се  прави  в  името  на всичко онова, заради което са намразили политиката  и партиите.

Дни преди официалния старт на кампанията интересът към предстоящите избори е сравнително  висок .  Данните  свидетелстват  за  очертаваща  се  традиционна  избирателна  активност  в  диапазона от 3,5-3,8 млн.  души, което на  практика представлява около 60% от избирателите, действително пребиваващи на територията на страната.

Сравнително  по-висока  мобилизация  на  ядрата се  наблюдава  в  електоралните  групи  на националистическите формации  -  „Патриотичен фронт"  и  „Атака ", отбелязват още социолозите.  64.3% от електората на формацията на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов са твърдо решили да гласуват за Фронта. За Атака цифрата е 67.9%.

За разлика от групата на ДПС, при която също е налице висока степен на мобилизация (65.2%), електоралните корпуси на националистическите партии са  разделени и тежко противопоставени. По  тази причина  техните  шансове  да  бъдат  парламентарно  представени  партии,  в  една  или  друга степен, са под въпрос, докато за ДПС такива съмнения на практика не съществуват.

Правят  впечатление  още  няколко  емпирични  факта.  Не  е  изненада  сравнително  слабата мобилизация  в  групата  на  Реформаторския  блок - 46.4 на сто от електората им са твърдо решили да ги подкрепят на предсрочния парламентарен вот .  Това  е  традиционно  за  тази  формация.  Подкрепата  за  „реформаторите"  обаче,  сравнена  с  данните  от  предходния  месец , бележи  съществен  ръст.  Очевидно  е,  че  шумното  разграничение  от  ГЕРБ  ги  превръща  в уютно  убежище  за  дясно  ориентирания  избирател  и  ги  определя  като  потенциално  развиваща се и успешна формация преди началото на  кампанията.

За  разлика  от  Реформаторския  блок  България  без  цензура  е  преминала  в  низходящ тренд на  развитие.  При  тази  формация  е  налице  и  сравнително  най- ниската  степен  на мобилизация на твърдото ядро - 41.5% и висока степен на колебание  сред  нейните потенциални избиратели - 39%. До какви нива ще спре движението надолу при ББЦ ?  - на този етап е въпрос без отговор. Засега обаче формацията запазва шансовите си за успех.

Изненадващ факт е по-ниската степен на мобилизация при БСП - 62.6 на сто в сравнение с основния  й съперник ГЕРБ - 58.5%. Това  се наблюдава за първи път. И  номинално, и  относително ГЕРБ превъзхожда противника си. Причината не е  една,  но основната  е доброто стартово позициониране на главния конкурент на  БСП в лявото пространство  -  формацията на експрезидента  Първанов.  АБВ  черпи  сила  от  слабостта  на  БСП,  а  слабостите  на  червената  партия вместо да намаляват се увеличават: постоянни вътрешнопартийни разправии и с кандали, остри личностни сблъсъци и противоборства, коалиционни проблеми.