Парламентарната комисия за контрол върху службите за сигурност остави Военното разузнаване на подчинение на министъра на отбраната. Това стана с гласуване на второ четене на Закона за военното разузнаване.

Дебатите минаха в спокоен дух въпреки някои контрапредложения на първоначалните идеи на закона.

Няма нездрава конкуренция между Военно разузнаване и НРС, коментира по време на дебатите шефът на служба „Военна информация" Йордан Бакалов. Имало пълно взаимодействие между двете разузнавателни служби, по мнението му.

Заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов застана зад думите му и потвърди, че няма конкуренция между Военното разузнаване и НРС.

Реформаторът Атанас Атанасов отново настоя обаче да има единно разузнаване, тъй като, по мнението му, двете разузнавателни служби били в нездрава конкуренция. Тази му позиция не среща одобрение сред мнозинството, както и сред експертите в службите.

Единодушно членовете на комисията за спецслужбите решиха да оставят военното разузнаване на подчинение на министъра на обраната. 15 гласуваха "За" това службата да е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и да е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната.

Методи Андреев от ГЕРБ обаче пък поиска службата да е на подчинение на Министерския съвет. Той предлага и председателят й да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Така щяла да се възстанови една историческа несправедливост.

Генерал Михо Михов от АБВ не смята, че службата трябва да е подчинена на кабинета, а трябва да остане на подчинение на министъра на отбраната.
Шефът на служба „Военна информация" също иска службата да е на подчинение на военния министър.

След това становище Методи Андреев оттегли предложението си.

Най-спорният момент в закона обаче се отнася до изискванията за началника на службата. Според левицата шефът на "Военна информация" Йордан Бакалов не отговаря на изискванията. В закона е записано, че директорът трябва да притежава 10-годишен професионален стаж в структурите от системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили.

Когато се стигна до точката за ръководството на Военното разузнаване Йордан Бакалов се извини с предварително насрочен ангажимент и поиска да напусне заседанието. Така или иначе нямало да се изказва по тази точка.

Моето присъствие ще бъде само тялом, аргументира се той.

Преди да се стигне до важните текстове за началника на службата обаче объркване в гласуването на предходни текстове ядоса левицата и тя напусна заседанието.

Заради потока от влизащи и излизащи депутати, стана объркване колко депутати са участвали в гласуването 15 или 14. Спорът се оказа съществен за червените, тъй като при отчетени 15 присъстващи, тяхно предложение щеше да мине с 8 за. При 14 обаче, то не минава.

Затова близо 20 минути депутати спореха колко души са участвали в гласуването и да се отчитат ли делегирани гласове от депутати, които са заети в други комисии. Оказа се, че заради липсата на червените няма и кворум. Наложи се Димитър Лазаров да даде 15 минути почивка в опит да се съберат депутати, за да продължи заседанието.

След почивката комисията продължи работа в условията на т.нар. падащ кворум. Иначе депутатите успяха да приемат, че шеф на Военното разузнаване може да е и цивилен.