В предстоящите четири години е времето да се направи по-сериозна промяна в дълго отлагани политики и реформи. За това настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с представили на ГЕРБ, които представиха пред синдикалистите предизборната си програма за парламентарните избори на 4 април. От страна на ГЕРБ присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев, социалният министър Деница Сачева, транспортният министър Росен Желязков, икономическият министър Лъчезар Борисов и бившият финансов министър Владислав Горанов.

Социалният диалог и колективното трудово договаряне трябва да бъдат охранявани и гарантирани през закона, настоя Димитров. "Това е нещо, което премиерът Бойко Борисов ни обеща в началото на мандата си, но не изпълни. Ние ще продължим да си го искаме и се надявам, че ще си го получим", категоричен бе президентът на КНСБ.

Единственото измислено средство на ниво предприятие и сектор за по-достойно заплащане на труда е секторното и колективното трудово договаряне, подчерта Димитров и допълни, че за да има синдикати, трябва да се разбере, че сдружаването е свободно.

За КНСБ е много важно в срещата с представителите на ГЕРБ и с другите партии да чуят какво предвижда програмата на съответната партия в социално-икономически план, както и в секторен план в ключовите направления на икономиката, индустрията и бюджетните системи.

През последните 12 години страната има над два пъти увеличение на нетния размер на работната заплата, отчете Пламен Димитров. 2542 са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство или малко над 1 200 лв. трябва да изкарват двама възрастни. 15% обаче не стигат за заплатата за издръжка на живот.

КНСБ иска от новото правителство в следващите четири години между 5 и 7% номинален растеж на брутния вътрешен продукт до 2022 г.

С близо 4% намалява БВП през четвъртото тримесечие на 2020 г.

С близо 4% намалява БВП през четвъртото тримесечие на 2020 г.

Спрямо същото тримесечие на 2019 г.

От КНСБ са на мнение, че могат да бъдат заложени ключови социални политики. Синдикалната организация настоява за ръст от 12.5% на средната работна заплата ежегодно и 17.5% на минималната работна заплата. Има фискално пространство за това увеличение и то е необходимо, посочи Димитров. До 2025 г. България трябва да стигне 67% конвергенция.

До 2025 г. изпреварващият ръст на минималната заплата ще доведе до това, че в България да няма работещи бедни, предвижда президентът на КНСБ. Според него при тричленно домакинство 1 200 минимална заплата ще вкара толкова пари, колкото са нужни за издръжка на живот. "И шивачки, и чистачки, ако се направи това, няма да се класират в графата работещи бедни", изтъкна Пламен Димитров.

От тази година вече има една доста по-сериозна приспадаща сума за семейства с деца. Семействата на ниски доходи с деца вече се ползват от сериозно облекчение, напомни той.

КНСБ настоява за ребалансиране на данъчното облагане и необлагаем минимум. Като се балансират данъчните промени ще бъдат далеч по-справедливи, подчерта Пламен Димитров.

По темата за пенсиите, КНСБ искат 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) без разходите за здравеопазване, да се отделят за разходи за социални цели. Когато се дава по 50 лева на всички пенсионери или когато се вдига минималната пенсия - с тези мерки не се постига тази адекватност, които пенсионните правила изискват, посочи Пламен Димитров.

За краткосрочните обезщетения от КНСБ настояха да има увеличение за безработицата до 60% от минималната работна заплата и обезщетението за майчинските да бъде горе-долу същото.

Според бившия финансов министър Владислав Горанов сегашният модел на данъчна система е работеща и според него в следващите няколко години не трябва да се променя. Той ще настоява за запазване на данъците, без да има повишение. Дебатът за необлагаемия минимум винаги може да бъде на дневен ред, но всяко отстъпление от страна на държавата, ще намери отстъпление и от задачи в публичния сектор, предупреди Горанов.

По думите му в следващите няколко години едно стабилно управление ще означава приобщаване към най-близкия кръг на интеграция в ЕРМ-2. Ако икономиката го позволява, биха могли да бъдат достигнати по-добри резултати за заплатите, изтъкна още бившият финансов министър.