Гласоподавателите в България избират предимно според личните качества на кандидатите, а не според програмите и плановете на отделните партии. Това стана ясно от интервю на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на агенция "Галъп интернешънъл" пред БНР.

Според него желанието да гласуваме за личности върши лоша работа в българския политически разговор. Част от страничните ефекти доведоха до това, че ние не се запознаваме с написаното от съответните личности в програмите им, смята той.

ВМРО №1, БСП №4 и ГЕРБ №28 в бюлетините за изборите

ВМРО №1, БСП №4 и ГЕРБ №28 в бюлетините за изборите

ЦИК изтегли номерата на партиите и коалициите за парламентарния вот

Ценностният разлом между консервативното и либералното разбиране за устройството на държавата и нейната политика влияе върху желанието на гласоподавателите да упражнят правото си на избор. Освен този разлом, трябва да имаме предвид и един дългогодишен феномен в страната.

"След кризата от 2008-2009 г. и проблемите с миграцията и тероризма, сякаш в целия западен свят се обостри разделението между консервативно и либерално. От едната страна стоят националното и патриотичното, а от другата - алтернативни, зелени политики и глобални въпроси. И, разбира се, когато става дума за подобна мотивация в български контекст, винаги трябва да имаме предвид и един по-прагматичен тип стимули - облаги, принуда и др.", заяви Симеонов.

Според него това влияе на 10-15% от вота и ще играе все по-голяма роля в прагматичния свят, в който живеем.

"През 90-те ние избирахме посока и цивилизационен вектор. Избирахме между Изток и Запад, бързо въвеждане на пазарна икономика или не толкова бързо. Избирахме каква държава искаме", каза Симеонов.

Българите щели да гласуват рационално - ще изберат промяната през познатото

Българите щели да гласуват рационално - ще изберат промяната през познатото

Но може да се отиде към нови избори

Според него сега дори да сменим правителството утре, вероятно няма да банкрутираме. Смяната му няма да се отрази дотолкова на нашия джоб, за разлика от правителствената смяна, необходима през 1997 г. например. От друга страна, изборът ни през 90-те години беше по-лесен, защото тогава електоратите на партиите приличаха на племена, които не могат да се понасят помежду си.

По думите на Симеонов един облик имаше електоратът, който подкрепяше отиващия си политически елит, друг беше този, който подкрепяше прореформаторските сили. Сякаш това отмина и в България в момента делителите в политическия живот са по-различни, макар пак най-общо да са свързани с промяната или предвидимостта, каза той.

Доколко пандемията от Covid-19 ще окаже влияние върху избирателната активност е трудно да прогнозираме, тъй като все още няма данни какво ще е разпространението на вируса към датата на вота, каза политологът.

Теоретичен сериозен ръст на заразените с коронавирус води до по-ниска активност. Това би довело хипотеза, в която немалки групи от обществото ще останат непредставени или по-зле представени след изборите, обяснява социологът и посочва като пример по-възрастните, които се страхуват за здравето си, но също и онези електорати на партии, които не разполагат с достатъчно твърди ядра. В българската изборна действителност до голяма степен активността зависи и от това дали се появяват нови, ярки алтернативи.

В интерес на системните партии било да демотивират хората да гласуват

В интерес на системните партии било да демотивират хората да гласуват

Машинното гласуване създавало, а не решавало проблеми

"Градусът на политизация у нас от лятото насам е доста висок, но в същото време не се очаква бомбастична активност. Причината е, че няма толкова нови и всеобхватни алтернативи, както преди години, в началото на 21 век. Затова не толкова типът на изборите е определящ, а по-скоро цялостният политически фон", обясни Първан Симеонов.