Президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд по решението на парламента за провеждане на референдум, иницииран от "Шоуто на Слави".

Държавният глава иска КС да се произнесе за съответствие с Конституцията по три от въпросите (2, 4 и 6), като ги обяви за противоконституционни:

  • да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите, 
  • броят на народните представители да бъде намален на 120 и
  • директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

Президентът специално обръща внимание, че въпросният референдум по закон трябва да се проведе заедно с президентските избори тази есен, като с това вероятно иска по-висока експедитивност от страна на Конституционния съд.

В съобщението, разпространено от Дондуков 2 се изтъква, че държавният глава винаги е подкрепял активното гражданско общество и е застъпвал разбирането, че провеждането на референдуми по важни и принципни въпроси ще засили доверието на гражданите в политическата система и институциите.

Този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата среда в страната по-устойчива и стабилна. Това обаче не може да бъде постигнато, ако пряката и представителната демокрация не се реализират при зачитане на конституционните принципи, какъвто безспорно е принципът за върховенство на правото, заявява президентът.

„Принципът за върховенството на правото, който е един от трите стълба на Съвета на Европа заедно с демокрацията и правата на човека, се прилага към референдумите така, както към всяка друга област. Принципът за суверенитета на народа позволява на последния да взема решения единствено съобразно закона“, подчертава държавният глава.

Той припомня, че Седмото Велико народно събрание определя, че нова Конституция, както и най-важните промени в действащата, могат да бъдат приемани от Велико народно събрание. Според президента не бива да се допуска заобикаляне на този текст от Конституцията чрез възможността всяко едно народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване на народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление.

В конкретните си мотиви по цитираните 3 въпроса държавният глава отбелазва:

По въпрос 2 - Народното събрание е колективен орган и се състои от 240 народни представители. Промяната на твърдо установения брой на членовете на парламента според практиката на Конституционния съд е въпрос от компетентността на Велико народно събрание (чл. 158, т. 3 от КРБ) и се отнася до промяна във формата на държавно управление. Такива промени не са в правомощията на обикновено Народно събрание“.
Освен изменение във формата на държавно управление, промяната на броя на народните представители засяга представителния характер на парламентарната институция и не е в съответствие с принципа на политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията).
Парламентът в своята цялост представлява народа, като в него намират израз разнообразните и противоречиви интереси на гражданското общество. Съвместното функциониране и неизбежното взаимодействие на "мнозинството" и "малцинството" в парламента има мощен интегриращ ефект по отношение на гражданското общество.

По въпрос 4 - Приемането на Решение от Народното събрание за повторно произвеждане на национален референдум по същия въпрос, по който суверенът се е произнесъл няколко месеца преди това, противоречи на същността и целите на пряката демокрация. Парламентът е приел нормативен акт, с който вече е изпълнил волята на българските граждани, гласували за въвеждането на електронното дистанционно гласуване. В изпълнение на задължението си да разгледа предложението - предмет на референдума, след като са се произнесли почти 40 на сто от гражданите с избирателни права, Народното събрание въведе правила за този вид гласуване.

По въпрос 6 - Смятам, че допускането на произвеждане на избори при прилагане на мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура за полицейски служители (директори на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началници на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи) е в нарушение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, защото въпрос, който е от компетентността на изпълнителната власт (Министерския съвет) и ръководената от нея администрация, не е допустимо да бъде подлаган на национален референдум.

Припомняме, инициативният комитет около шоумена Слави Трифонов събра и внесе в Народното събрание 673 481 подписа с искане за провеждане на референдум по 6 въпроса.

Заявката за провеждане на референдум предизвика не само бурни дебати в парламентарна зала, но и предупреждението на държавния глава, че част от въпросите са оспорими от гледна точка на Конституцията. Такова мнение изрази и правосъдният министър Екатерина Захариева.

Ето и формулировката на въпросите от референдума на Слави:

  1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
  3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
  5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
  6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?