България е не само достоен член на ЕС, но и достоен член на нашата планета, защото се занимаваме с проблеми, които касаят цялото човечество. Това заяви проф. Христо Пимпирев, ръководител на 26-та Антарктическа експедиция.

В четвъртък проф. Пимпирев заедно с група български учени се завърна успешно от полярната ни база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Иначе експедицията на учените продължава до средата на месец март.

Като най-важни проф. Пимпирев открои проектите, свързани с климатичните промени, които засягат всички хора на планетата. "Това е най-чувствителната част на земното кълбо на глобалното затопляне специално", посочи проф. Пимпирев.

Според проф. Пимпирев резултатите от глобалното затопляне са видими с просто око за хората, които са на Антарктида. "Докато ледникът опираше до самата къща в момента се е отдръпнал поне с 50 метра. Така че то се вижда с просто око, а камо ли с прецизните инструменти, които използваме. Това е очевадно", посочи ръководителят на българската експедиция.

Изследванията на българските учени потвърждават, че има затопляне на климата, специално в тази част на планетата. За пръв път българските учени са поставили, извън страната на четири метра под нивото на Южния океан мареографска станция, която целогодишно записва колебанията на морското ниво.

Полярниците ни монтираха мареографска станция за целогодишен запис

Полярниците ни монтираха мареографска станция за целогодишен запис

Заснемането на колебанията на морското ниво е показател за климатичните промени

"Знаем, че с разтапянето на ледниците морското ниво се повишава, което грози огромни части на нашата планета. Освен това продължиха изследванията на сеизмичността на района.
Това е много сеизмичен район. В близост е вулканът Дисепшън, който е активен и действащ вулкан. С апаратура на един дрон успяхме да заснемем ледниците и то на места, които са недостъпни за човешки крак, което ще покаже тяхното движение", разказа ученият.

В средата на февруари предстоят геоложките проучвания на българските учени. "Само след 10 дни заминава основната геоложка група, която ще работи февруари и март", посочи проф. Пимпирев. Геоложките проучвания ще дадат възможност на учените да разберат какво има тази територия като полезни компоненти за прогреса на човечеството.

За ръководителя на българската експедиция най-големият успех ще бъде всички наши учени да се върнат живи и здрави. "Ние имаме 25 години опит. Тази експедиция цял месец работихме сами на целия остров Ливингстън, испанците дойдоха в самия край на месец декември", разказа още проф. Пимпирев.

Предстои съвместната работа с португалските учени, които се занимават с движението на ледниците и със замръзналата почва, която се разтапя от затоплянето на климата, което също е показател за тези глобални климатични промени.

Христо Пимпирев с отличие за опазването на околната среда в Антарктида

Христо Пимпирев с отличие за опазването на околната среда в Антарктида

Получи мемориален плакет с пингвин

Проф. Пимпирев обясни, че изследванията на учените допринасят за прогнозите, които трябва да се вземат от цялата световна научна общност.

А на високо ниво - политици и индустриалци следва да се замислят за необходимите мерки, за да се опази околната среда.

От Ледения континент се завърна успешно и единственият чуждестранен член на експедицията Чинзориг Дугержав, син на бившия монголски посланик Лхамсурен Дугержав, който е участвал в пет поредни експедиции на български учени.

"Всичко беше чудесно, много красиво място. Радвам се, че се върнах", сподели Дугержав, който не пропусна да се пошегува, че в момента на Антарктида е по-топло, отколкото в Монголия, където минусовите температури падат до 40 градуса.

Репортерът Живко Константинов сподели, че за месец и пет дни е изживял истинско приключение. "За щастие ми се случва за трети път отразяваме, правим документални филми за живота на българските учени и изследователи на ледения континент, на най-студеното и ветровито място на планетата. Невероятни кадри!
Дива природа - пингвини, тюлени, китове - наистина много красиво място, което крие много тайни. Знаете глобалните промени, глобалното затопляне как се отразява върху живота там - не само на животните и на растенията, но и на нас хората", каза Константинов.