Приложете спасителните икономически мерки, които прилага цяла Европа. Този призив отправя евродепутатът Радан Кънев към премиера Бойко Борисов.
"Моят непоискан съвет е да дадете надежда на българските граждани и да потърсите нашето доверие за трудните месеци, които предстоят, с нов, по-хуманен икономически план, представен от нов финансов министър", пише Кънев. Писмото е изпратено до премиера и е публикувано и на личния профил на евродепутата.
За всички ни е ясно, че животът и здравето на българските граждани са абсолютна ценност, която не може да бъде нито измервана, нито сравнявана, пише Кънев, но изтъква и цената, на която се прилагат тези мерки.
Според него предложените мерки заплашват с всеобхватен фалит националната икономика. Тя поражда страх и отчаяние, вместо да дава кураж и надежда в трудни времена. Недостатъчните мерки и арогантното поведение на ресорните министри уронват малкото доверие на гражданите и бизнеса в управлението и представляват непосредствена заплаха и за здравните мерки на кабинета и щаба, категоричен е Кънев.
Според него има риск България да остане извън обхвата на европейската солидарност и да не получи подкрепа, каквато ще получат други европейски държави.
Докато в българския парламент се обсъжда замразяването на депутатските заплати, актуализацията на държавния бюджет и промените в Закона за извънредното положение евродепутатът пише, че мерките на българското правителство поставят България в изолация от общите европейски политики. Те не отговарят на стандартите на ЕС нито по размер (при най-благосклонно изчисление те не достигат и 4% от БВП), нито по обхват, обобщава Кънев.
"Допуснатите грешки са поправими. Но в сегашната ситуация само навременната помощ е помощ. Времето за промяна на политиката и съобразяване с реалностите на кризата се брои в дни, а не в седмици", категоричен е Радан Кънев и дава пример:
- Мярката 60/40 вече се доказа като непостигаща заявените цели. Интересът на бизнеса към нея, дори след предложените корекции, ще остане незначителен, а съкращенията и болничните нарастват лавинообразно. Независимо от някои предложени подобрения, тази мярка е очевидно насочена към големия бизнес, и то само към сектори, слабо засегнати от кризата;
- Мерки в защита на малкия и семейния бизнес, съобразно изискванията на Европейската комисия и политиката на ЕНП, изобщо не са предвидени;
- Над 800 000 самонаети лица са изцяло пренебрегнати;
- Туристическият бранш, и особено малките и семейни туристически фирми са обречени на фалит;
- Завърналите се от страни в ЕС български граждани, които само за миналата година внесоха над 1 млрд. евро в българската икономика, не срещат никаква подкрепа;
- Родителите, които останаха в домовете си за да отглеждат децата си и да предпазят своите възрастни роднини, остават незабелязани от правителството;
- Много малки фирми продължават да имат неиздължени вземания към бюджета.
В призива към премиера Бойко Борисов евродепутатът акцентира, че днес България не е част от консенсуса на предложенията на правителства на европейски държави, ЕК и Европейската народна партия. Европейският консенсус е насочен към:
- Специална грижа трябва да бъде положена за малкия и семейния бизнес;
- Подкрепата трябва да стигне до всички засегнати граждани и предприятия;
- Самонаетите лица са отделна уязвима група, която трябва да бъде подпомогната;
- Помощта на националните правителства и ЕС не може да се изчерпва само с кредити, а следва да включва преки парични помощи и освобождаване от данъчни тежести.
За постигане на тези цели, отделните държави обявяват спасителни планове между 10 и 30% от брутния си вътрешен продукт, а ЕС мобилизира кредитна програма от 2.77 трилиона евро, или 15% от съвкупния БВП на страните-членки за 2019г., като 100 млрд. е само първоначалната, спешна помощ за краткосрочна защита на работните места, пише Кънев.
Според него е необходимо спешно да се направят следните действия:
- Мярката за защита на работните места да бъде изцяло променена или допълнена с друга мярка, която да е насочена изключително към малките предприятия и семейния бизнес, като за най-засегнатите фирми подкрепата достигне 80% от реалните разходи за труд, а не от брутната заплата;
- На засегнатите предприятия и самонаети лица бъде дадена данъчно-осигурителна ваканция, включваща вече изискуемите осигурителни плащания за март. Само така ще се избегне включването им в "черния списък" на неизрядните длъжници и отпадането им от всички схеми за подпомагане и кредитиране;
- На малките и семейни предприятия, и особено тези от сферата на туризма, да бъдат предложени преки финансови помощи за съхраняване на бизнеса и работните места;
- На родителите, които са в неплатен отпуск и отглеждат малки деца и ученици, да бъдат предоставени преки и безвъзмездни помощи, а не кредити;
- Всички задължения на бюджета към бизнеса да бъдат изплатени незабавно;
- За осигурените в страни от ЕС българи да бъде отворена гореща телефонна и онлайн линия на Агенция по заетостта, на която да им бъде осигурено консултиране за правата им в рамките на законодателството на ЕС. Да бъдат предприети и незабавни действия на ниво МТСП за уреждане на всички висящи осигурителни въпроси с държавите-членки, от които те се завръщат;
- Да бъде въведена проста и ясна програма за безлихвено кредитиране на бизнеса и домакинствата с бюджет далеч над заявения 0.5 млрд. лева и без посредничеството на Българската банка за развитие.
Радан Кънев признава, че спасителните мерки изискват огромно усилие за бюджета, емитиране на нов дълг и използване на кредитните линии на Европейската комисия. И всички сме наясно, че досегашната политика на спестявания и лишения има смисъл единствено, ако днес добрият кредитен рейтинг на Българската държава бъде използван за спасение на нейните граждани, заключава Кънев.