България категорично подкрепя Германия и застава редом до нея в отговор на хибридни и други атаки. Това заяви премиерът Румен Радев във връзка с опита за атака с дрон срещу летище "Лайпциг-Хале" по време на днешния парламентарен контрол. Той определи случая като "изключително тревожен".
Министър-председателят каза още, че е съгласен с определението "безразсъдно действие", използвано от председателя на Европейската комисия (ЕК) и генералния секретар на НАТО по отношение на действията на Русия. "За мен това наистина е безразсъдно действие", заяви той, цитиран от Nova.
Радев защити реакцията на българското Министерство на външните работи (МВнР), което било сред първите, реагирали адекватно на случая. "Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки", увери той.
Запитан защо в българската позиция Русия не е била директно посочена като отговорна за дрона с експлозиви не летището в Лайпциг, премиерът заяви, че реакцията на страната е била напълно адекватна. По думите му няма отправени критики от европейските партньори по темата срещу България и външния министър Велислава Петрова. "Няма абсолютно никакви претенции към българската страна, никакви тревоги. Няма претенции и към министъра на външните работи", категоричен бе Румен Радев.
Той заяви, че в подобни случаи първоначално се изразяват политически позиции, а конкретните доказателства се предоставят впоследствие по линия на службите. Министър-председателят уточни, че към момента българските институции не са получили такива данни. "След като има политически изявления, се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива конкретни факти към нас по линия на службите все още не са постъпили", отбеляза той.
Радев също така постави въпроса дали използването на произведени в Европа далекобойни оръжия за удари на хиляди километри навътре в руска територия също не създава сериозен риск от ескалация. "Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия - с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно", запита Радев.
Той призова този въпрос да бъде оценяван внимателно и да не се пренебрегват рисковете от подобни действия. "Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тя ще стои спокойно или ще отговори? Ето това е големият въпрос", заяви премиерът.
Той каза още, че Европа трябва да започне много по-сериозно да оценява рисковете от ескалация на войната и час по-скоро да се върне към търсенето на решение чрез преговори.
Според Румен Радев опитът на Запада да постигне конвенционална победа над Русия крие сериозни рискове предвид военния и ядрения потенциал на Москва. "Колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия. Това се вижда всяка нощ над Киев", предупреди той.
Министър-председателят посочи, че продължаването на конфликта увеличава опасността от неговото разрастване, поради което европейските държави трябва да започнат много по-внимателно да оценяват възможните последици. "Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска и час по-скоро да се седне на масата за преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте с всеки изминал ден", изтъкна той.
Премиерът не е съгласен, че България трябва безусловно да следва позиции, които според него могат да доведат до допълнителна ескалация. "Европа не е конкурс по конформизъм. И ако вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения", отсече той.
Радев обърна внимание и на случаите с дронове в близост до или на територията на европейски държави, като посочи за примери Полша, Румъния и България. Той заяви, че страната ни трябва да бъде сред държавите, които най-настойчиво работят за прекратяване на конфликта и намиране на дипломатическо решение. "Трябва най-сетне да настояваме за други неща. И аз мисля, че България е сред тези държави, които настояват това час по-скоро да спре", посочи премиерът.
"Според мен Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия", подчерта той.
Министър-председателят коментира и случая със заглушителя в столичния квартал "Драгалевци", за който беше съобщено, че е блокирал честотите на GPS сигнала на територията на София, включително на летището, прелитащите самолети и телевизионните кули, а в последствие се оказа, че самото устройство не е открито, или поне не в цялост. Той отговори на въпрос по темата, зададен от депутата от "Демократична България" (ДБ) Атанас Атанасов.
По думите на Радев не може категорично да се твърди дали и от кого е изтекла информация при издирването на заглушаващо устройство, но първоначалните действия по случая повдигат въпроси за координацията между институциите.
Той посочи, че първи на място са пристигнали представители на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), тъй като именно те разполагат с необходимата техника за установяване на подобно устройство. "Не може да се каже с лека ръка дали е изтекла информация, от кого и как. Знам само, че КРС отиват първи, понеже те разполагат с тази апаратура", заяви премиерът. Той каза още, че служителите достигнали до района на конкретния ресторант в "Драгалевци", след като техниката им показала, че именно там трябва да се намира източникът на смущенията.
"Отиват пред въпросния ресторант и излизат от ресторанта и ги питат: "Какво правите?". "Тук търсим един заглушител. Явно тук е, защото нашата апаратура казва - стигнахме до мястото", отбеляза Радев и посочи, че едва след това са били уведомени службите за сигурност и МВР. Той отчете, че подобно забавяне е съществен проблем, тъй като времето при такава операция е от ключово значение.
"Чак после се уведомяват службите, МВР и така нататък. А това време е ценно, защото в това време могат да се направят много неща. Това са фактите към момента, колкото и да са смешни, но това е положението", обясни министър-председателят.
Повече информация за въпросите на Атанас Атанасов към премиера беше представена от пресцентъра на ДСБ. Той пита каква е готовността на България да поеме през 2027 г. председателството на Комитета по цивилно разузнаване на НАТО и какви конкретни действия ще предприеме, след като именно той носи отговорност за службите за сигурност.
"Оценката на българските служби, поставена от високопоставени ръководители на разузнавателни служби на страни - членки на НАТО, е нула - за надеждност и ефективност. Как България ще поеме председателството на Комитета по цивилно разузнаване на НАТО?", запита Атанасов.
По думите на Радев вече е в ход "дълбока трансформация". Според него обаче не става ясно какво конкретно означава това и какви реални мерки включва въпросната реформа, а проблемите са конкретни - сериозен кадрови недокомплект в Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР), съмнения за надеждността на службите и провали, които поставят под въпрос способността им да пазят чувствителна информация.
От ДСБ подчертават, че са необходими реални и радикални промени, защото доверието на партньорите на страната ни в НАТО е въпрос на национална сигурност.
В отговор на въпрос на председателя на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев за държавните финанси, той заяви, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. не е 3%, като в момента Министерството на финансите (МФ) и ЕК извършват преизчисления. Радев посочи, че съдебни решения не могат да променят реалното състояние на държавните финанси, Той разкритикува управлението на публичните средства от предходната власт. "Никакви разпоредби на никой съд не могат да напълнят обратно хазната и да направят бюджета на 3%, след като реално той е докаран до 5,7% от предишното управление", подчерта премиерът.
За размера на минималната работна заплата през 2027 г. той посочи, че конкретна сума може да бъде определена едва след като станат ясни всички параметри на бюджета за следващата година. "Когато станат ясни всички параметри на Бюджет 2027, тогава ще можем да кажем каква ще бъде и минималната работна заплата", уточни министър-председателят. Той обясни, че първо трябва да бъдат анализирани капиталовите програми на всички министерства, текущите им разходи и резервът, с който държавата ще разполага. "Искам да видя, както и финансовият министър, първо капиталовата програма на всички министерства, текущите разходи, какъв резерв ще имаме. Възможно е да има промени и по заплащането", каза Радев.
Той заяви, че една от основните цели на правителството е ограничаването на бюджетния дефицит и връщането на публичните финанси към по-устойчива траектория. "Целта е да вървим към консолидация и към намаляване на дефицита", обясни Радев.
Той коментира въпроса за т.нар. автоматизми при определянето на възнагражденията, като припомни, че включително в Народното събрание са отправяни призиви те да бъдат премахнати. Премиерът се спря и на изпълнението на бюджета през 2025 г., като съобщи, че в момента данните се преразглеждат както от МФ, така и от ЕК, включително за реалния дефицит. "Повярвайте ми, реалният дефицит изобщо не е 3% за изминалата година", подчерта Румен Радев.
Той каза още, че по-ниският бюджетен дефицит към август е резултат от предприетото от правителството ограничаване на разходите. По думите му кабинетът е спрял редица обществени поръчки и предстои специално да представи информация за тях и предвидените средства. "Това, че към август дефицитът е по-нисък, е резултат от драстичното спиране на безумни харчове, които бяха заложени в бюджета", посочи премиерът и отбеляза, че постигнатото се дължи на "неимоверните усилия" на правителството да ограничи тези разходи.
По време на днешния парламентарен контрол той също посочи, че не се е отказал от намерението си България да получи възможност отново да внася петрол директно от Русия. Радев заяви, че лично е поставил въпроса при срещите си с генералния секретар на НАТО и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел. "Никога не съм отстъпвал от своите намерения, така както съм ги заявил в предизборната кампания", каза той в отговор на въпрос на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов.
Премиерът също отбеляза, че по време на водените от него делегации в Брюксел е аргументирал пред европейските и съюзническите партньори защо според него директният внос на руски петрол би бил от полза за България. "България може да допринася много повече за своята икономика, за нашите съседи и за съюзниците, ако ние внасяме петрол директно от Русия", обясни мотивите си той.
Радев отчете, че един от основните проблеми при доставките от други източници са дългите транспортни маршрути, като в някои случаи петролът трябва да премине през четири пролива, два от които са свързани със сериозни рискове. "Танкерите в момента пътуват от 45 до 60 дни и се нуждаем от много по-големи логистични способности, за да съхраняваме различни видове петрол, да ги блендираме и т. н.", каза той.
Министър-председателят уточни, че въпросът не се изчерпва единствено с цената на суровината, а съществено значение имат и техническите характеристики на българската рафинерия, която по думите му е проектирана за работа с петрол тип "Уралс". При използването на други сортове петрол се налага инсталациите да бъдат пренастройвани, а различните суровини да се смесват, така че характеристиките им да се доближат до необходимите за работата на рафинерията. "В противен случай инсталациите се задръстват и скъсяваме срока за ремонтите, които се правят в рафинерията", обясни той.
Румен Радев изтъкна, че открито е поставил тези аргументи пред партньорите на България, но окончателното решение не може да бъде взето едностранно от страната ни. Той отбеляза, че като държава членка на Европейския съюз България е обвързана с общата санкционна политика, включително по отношение на руските енергийни ресурси.
В рамките на парламентарния контрол Румен Радев каза същи, че правителството ще работи за изграждането на автомагистрала (АМ) "Черно море" и трасето Русе - Маказа чрез публично-частно партньорство и концесии, но при свободни и открити процедури. Той категорично отрече строителството на магистралата да е обсъждано по време на разговорите му с турския президент Реджеп Тайип Ердоган или с министъра на транспорта на Турция.
"По абсолютно никакъв начин при срещата ми с президента Ердоган, при срещата ми тук в България с министъра на транспорта на Турция, и това винаги в присъствието на делегации, думата "магистрала" и думата "Черно море" не са споменавани по никакъв начин", заяви министър-председателят. Самият той бил изненадан, когато след срещата в Министерския съвет (МС) турският транспортен министър обявил, че продължава работата с българското правителство по обсъждането на строителството на магистралата и че са отчетени изискванията на българската страна.
Радев посочи, че по-късно се е състояла и тристранна среща между транспортните министри на България, Турция и Румъния, на която проектът вече е бил обсъждан по-сериозно. Той е поискал от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да установи дали има конкретни документи и правно основание за водените разговори. Премиерът добави, че представители на регионалното министерство са били командировани два пъти в Турция, където са обсъждани конкретни параметри за концесионирането на магистралата между двете държави.
"Има драфт агриймънт от 2 декември, където вече подробно са изложени всички параметри", каза Румен Радев. Според него именно това обяснява изявлението на турския транспортен министър след последната му визита в България.
USD
CHF
GBP
