САЩ: България и Румъния са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам

Румъния и България данни са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам. Това се посочва в доклада "Действия на Русия в рамките на хибридната война в Европа" на Конгреса на САЩ, който е публикуван на 11 август.

Самият доклад разглежда хибридната война, която Русия води в Европа от 2022 година, като са разгледани случаи в Полша, Балтийските страни, България и Румъния.

Конкретно за България и Румъния се посочва, че двете държави са подложени на засилени руски хибридни заплахи от началото на войната в Украйна.

"Излагането на подобни тактики може да има последици за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността на двете страни, както и за разработването на офшорни енергийни ресурси и други стратегически търговски възможности", се подчертава в документа.

Примерите, отбеляза в доклада, за предполагаеми руски хибридни заплахи включват:

Смущаване на GPS сигнали. Румънските и българските власти наблюдават зачестили случаи на заглушаване на GPS сигнали в Черно море. През 2023 г. в медиите бяха цитирани думи на тогавашния началник на Генералния щаб на отбраната на Румъния, според когото Русия "активно и постоянно" заглушава GPS комуникациите в румънските териториални води на Черно море. Съобщава се, че представители на българските служби за отбрана са отдали засиленото заглушаване на "системи за радиоелектронна борба", но същевременно са отказали да назоват отговорната страна.

Нарушения на въздушното пространство. Румъния, която граничи с Украйна, е станала свидетел на множество нарушения на въздушното си пространство от дронове от 2022 г. насам. Според Министерството на отбраната на Румъния, от 2022 г. насам Русия е извършила над 100 атаки срещу украински цели в близост до границата между Украйна и Румъния. В контекста на тези атаки са регистрирани 29 случая на неразрешено навлизане на руски дронове във въздушното пространство на Румъния, както и множество случаи на падане на отломки от дронове на румънска територия. През май 2026 г. руски дрон "Геран-2" се разби в жилищна сграда в Галац, Румъния, като при инцидента бяха ранени двама души. Румънска неправителствена организация заяви, че координирани публикации в социалните мрежи след катастрофата очевидно са имали за цел да нагнетят страх сред обществеността и да посеят съмнения относно официалната информация за инцидента. При отделни инциденти в рамките на три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 свалиха дронове, навлезли във въздушното пространство на страната, като поне един от тях бе определен като руски. Румънските власти привикаха руския посланик и експулсираха руски дипломат.

Кибератаки. Румъния и България са ставали обект на DDoS атаки и други дестабилизиращи кибератаки, които властите и експерти приписват на проруски хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са били насочени срещу системи, свързани с изборния процес, други държавни системи и критична инфраструктура.

Саботаж. През 2025 г. румънските служби за сигурност съобщиха, че са предотвратили саботажна операция срещу критична инфраструктура и свързаха заподозрения с "мащабна мрежа от саботьори, действащи срещу европейски държави и контролирани чрез посредници от руските тайни служби". В рамките на текущо наказателно производство двама украински граждани (за които има подозрения, че са били вербувани и ръководени от руското разузнаване) са обвинени в опит за саботаж на обекти на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ; според информацията прокурорите свързват случая с по-мащабен заговор, обхващащ и обекти в Полша.

Има данни, че отбранителната промишленост на България също може да е била мишена на свързани с Русия саботажни операции.

Политическа намеса и дезинформация. Проучване от 2024 г. стига до заключението, че Румъния е "основна мишена на руски кампании за политическа война", като целта на Русия е да "създаде атмосфера на несигурност и тревожност" в румънското общество, да "разбие сплотеността на румънското общество", да "подкопае доверието в НАТО и институциите на ЕС" и да отслаби обществената подкрепа за Украйна. Румънските власти и други наблюдатели обвиняват Русия в опити за намеса в изборите в страната чрез съчетание от дезинформация, манипулации в социалните мрежи и кибератаки.

Преди парламентарните избори в България през април 2026 г. в доклад се отправя предупреждение, че страната разполага с една от "най-благоприятните за недемократични злонамерени манипулации информационни среди" в ЕС, като се посочват фактори като "продължителна политическа нестабилност и поляризация, дълбоко вкоренена инфраструктура за разпространение на информация, произтичаща от завладяването на държавата, слаб регулаторен контрол и ниска обществена устойчивост". С оглед на възможна намеса в изборите през 2026 г., според съобщенията българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили съдействие от ЕС.

Великобритания готви най-мащабното учение от десетилетия, за да тества готовността си за хибридни атаки

То ще се проведе през следващата година