Труден период след труден период - така накратко премиерът Пламен Орешарски определи управлението на кабинета си в предаването „Още от деня" по БНТ.

За съжаление продължилата нестабилност, която прозираше при предишното управление, продължи прекалено дълго. Добре е, че има насрочена дата за предсрочни избори. Надявам се те да доведат до по-устойчиво Народно събрание, посочи Орешарски, като уточни, че под „по-устойчиво народно събрание" има предвид конфигурация, при която управляващи и опозиция да нямат сходен брой депутати, както е в момента.

Пламен Орешарски сподели, че идващите на 5 октомври избори ще ги гледа единствено като зрител, потвърждавайки, че няма да се вкючи в чиято и да е кампания.
Той изтъкна, че и в момента и БСП, и ДПС го подкрепят, макар че призна, че между двете партии има разрив.

Министър-председателят сподели, че в началото на управлението си правителството му се е захванало да работи за разпределяне на системите по по-добър начин, но времето не е стигнало реформите да бъдат осъществени в планирания срок.

Орешарски все пак е доволен, че в икономически план държавата ни бележи ръст, както и от стабилността на банковата ни система.

Доверието отвън към нас е по-високо от това на нас самите към управлението, отбеляза Орешарски.

По повод скорошния трус в банковата система премиерът коментира, че по всяка вероятност държавата ще трябва да подкрепи БНБ в действията й към затворената до 21 юли „Корпоративна търговска банка". В петък ще излезе докладът на БНБ с конкретни цифри, но най-вероятно ще се наложи държавата да помогне за процеса на оздравяване на банката, каза той.

Политиците, по думите му, не са реагирали с необходимата адекватност при създалата се ситуация с банките. Поведението на политиците не беше особено похвално, посочи премиерът и допълни, че за разлика от политиците самите банки са се справили достойно с реалния стрес тест, на който са били подложени.

Всички банки издържаха на теста със собствената си ликвидност, доволен е Орешарски и подчерта, че до момента не е изразходван нито лев от одобрената от ЕК помощ от 3 милиарда лева в помощ на банковата ни система. По този повод Орешарски поздрави отговорните инстанции в ЕК за своевременните действия и решения в подкрепа на страната ни.

Относно наболелия проблем с бюджета в здравеопазването премиерът заяви, че не намира необходимост и конкретна причина за актуализация на касата. Към края на май тази година дефицитът на Здравната каса е на приблизително равнище от същия месец през миналата година, каза той. Има притеснения, но те очевидно не идват от конкретни цифри, смята министър-председателят.

Подчертавайки, чуе борави със цифри, Орешарски е учуден защо при положение, че до момента дефицитът на Касата е около 60 млн. лева, някои коментари твърдят, че до края на годината ще надхвърли 300 млн.

Следва да бъдат предприети мерки в здравеопазването така, че да не бъдат ощетени други сектори, посочи той. По думите му, в момента има парламентарна подкрепа и той ще изложи аргументи откъде могат да се вземат пари за здравеопазването за сметка на други сфери.

Орешарски отказа да коментира изказванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за това, че държавата била във фалит, като подчерта, че не прави политически изказвания и принципно страни от политическа, а не експертна, размяна на коментари.

Помолен да оцени работата на всеки един от министрите в кабинета си, Орешарски се въздържа от конкретни оценки, но определи като отлично представянето на тримата най-близки до него министри - заместник министър-председателя Даниела Бобева, министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев и правосъдния министър Зинаида Златанова.

Поставих за цел да въведа колегиален стил на работа и колективизъм. В много голяма степен успях. В последните няколко кабинети едни министри се оправдаваха за сметка на други, в този кабинет това го нямаше, подчерта Орешарски.

Той призна обаче, че в някои сектори са останали много неизпълнени задачи. Съжалявам, че хоризонтът беше малък и нестабилен за няколко важни реформи - в здравеопазването на първо място. Там положихме много усилия, но не срещнахме подкрепа нито от болниците и фармацевтичните компании, нито от Здравната каса, която продължи да работи инертно, каза премиерът.

В енергетиката обаче управляващите са постигнали много, смята той. Най-вече не се подадохме на натиска да увеличим цените на електроенергията и да натоварим с това крайния потребител - домакинствата и бизнеса, каза министър председателят. По думите му либерализацията на енергийния пазар не трябва непременно да доведе до покачване на цените.

Премиерът потвърди, че след консултации с бъдещия шеф на ЕК Юнкер и президента на ЕС Ромпой ще номинира следващия еврокомисар от България. По думите му има много по-голяма логика този кабинет да направи това, отколкото служебният.
Ще се стреми ресорът на следващия ни еврокомисар да бъде по-сериозен, като за това ще очаква сигналите от Брюксел. Ще търся човек за ресора, а не обратно, подчерта министър-председателят.