Липсва всякаква политика по отношение на българите зад граница, а най-изолираната българска общност е тази в Косово.

Това каза Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия.

На пресконференция в БТА тя говори за положението на българите в областта Гора една година след обявяването на косовската независимост.

Поне на тези хора, които са се съхранили като българи, трябва да им бъде оказана помощ, категорична бе тя.

Не е важно кой българин къде живее - трябва да сме единни щом опира до съхраняване на българската национална идентичност.

Гораните са обект на интерес от страна както на Белград, така и на Босна и Херцеговина, на Македония, на Черна гора и на Албания.
Те казват, че са българи, но това никой не го интересува, обясни Тодорова.

За разлика от българите в Западните покрайнини за гораните няма никой, който да се бори, алармира тя.

Българските малцинства в Косово са малка етническа група, която по между си няма единство как да решава своите проблеми и това многократно е използвано от режима в Белград за политически и партийни интереси.

Гораните трябва да получат статут на национално малцинство, категорична е Тодорова, но това не може да стане без на територията на областите, в които живеят, да няма дори едно българско читалище или библиотека.

Като най-голям проблем на населението Зденка Тодорова посочи образованието.

Тя обясни, че след мисията на ЕУЛЕКС в Косово образованието трябва да се съобразява с косовското МОН и се получава на сръбски или на босненски.

Тези, които изучават босненски, получават статут на национално общество - имат 4 радиостанции имат и едно периодично списание.

По отношение на гораните „от страна на държавата майка цари абсолютно безхаберие в това да ги подкрепи с проекти и стремежи да се изявяват като българи", подчерта Зденка Тодорова.

Косовските власти са забранили работата на Икономичеко-туристическото училище и гимназия в село Млике, в което са записани 150 ученици и на още едно училище, в което учат 200 горани.

И двете училища са били финансирани от Белград, но сега след мисията на ЕУЛЕКС са под властта на Прищина и са закрити, обяснява Тодорова и допълва, че образованието трябва да се избира на босненски или албански.

Държавата, която най-активно действа е Сърбия. В последните години се появяват тенденции сред сръбските институции, дипломати и политици да се пишат книги за произхода на гораните в Косово.
Те използват за целта и някой горанец, за да ги докажат като сърби, да приобщят още един проблем към сръбския проблем в Косово.

Представят населението в Гора като сърби мюсюлмани, допълни председателката на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия. Белград използва българите в Косово, злоупотребява с тяхната национална идентичност.

Гораните в Косово живеят главно в две области - Гора и Жупа. Това са трудно проходими местности, в които човек може да се придвижва на кон или пеша. Това е извън разума, че човек може да оцелее при такива условия.

Към 8 хил. души живеят в косовските области Жупа и Гора според официални данни от 2007-а година, но трябва да се има предвид, че те всъщност са много подвижна общност и много пътуват. 25 хил. горани се връщат през лятото.

Те работят главно като сладкари и бюрекчии, а тези в Жупа са майстори в строителството - на времето са им викали дюлгери. 6 хил. горани пък живеят на територията на Белград.

Тодорова е категорична, че трябва да се решават проблемите на гораните - да се даде гласност за тази общност, да се реши поне един елементарен проблем - за езика и за образованието и да им се съдейства за отпускането на средства за построяването на детска градина или на културен център, в който да се разпространява българският език, да могат да го владеят.

Апелирам към българските институции. Докато българите се сетят гораните ще се стопят или ще заминат, заяви Тодорова.

Другите съседни държави имат много силни лобита, докато в България липсва интерес.

Отношение към проблемите изобщо не присъства в политиката на двете български правителства от 2000 г. насам, няма кой да ги защитава, а липсата на такава политика означава, че асимилацията спрямо тях може да продължава.

Както в Западните покрайнини изчезнаха 100 хил. българи в резултат на „нищо неправенето", подчерта Зденка Тодорова.

Ние като българи обаче не можем да се откажем от себе си, категорична бе тя.