Янаки Стоилов До Великденската ваканция според очакванията на председателя на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов ще бъдат направени промените в Закона за съдебната власт.

Днес депутатите приеха на първо четене три законопроекта за промени в този закон, изготвени от Министерския съвет, вторият от Янаки Стоилов и група депутати и третият – от Валентин Милтенов и Яни Янев.

За второ четене трите законопроекта ще бъдат обобщени в един.

Според Елиана Масева от ДСБ опозицията е имала други очаквания по промените в Закона за съдебната власт – че след промените в Конституцията този въпрос ще бъде много внимателно анализиран от управляващите и че ще бъде представен в единен законопроект.

Промените в този закон трябваше да влязат в пленарна зала с друг подход, с друг политически маниер и най-вече с друго съдържание, обясни Масева.

Тя изтъкна, че тези промени са основен прицел на вниманието на евронаблюдателите, като според нея управляващите нямат единна концепция и своя програма по тези въпроси.

Масева акцентира, че опозицията е особено разтревожена от това, че с тези промени третата поправка в Конституцията, която беше обект на критики, особено от ДСБ, сега се доразработва.

Според Масева остава съмнението за вмешателство на изпълнителната власт в съдебната.
Тя предупреди, че нейната парламентарна група не подкрепя двата законопроекта – на Министерския съвет и на Янаки Стоилов.

С проекта на Министерски съвет се въвежда конкурсното начало като основен принцип при кандидатстване за длъжности в съдебната система, освен това в него е предвидено обучение на магистрати в Националния институт на правосъдието, както и въвеждане на разширяване на правомощията на инспектората към министъра на правосъдието.

Чрез законопроекта на Янаки Стоилов се закрепва законово принципът на случайност при разпределението на делата при съдиите, прокурорите и следователите.
Променя се редът за изготвянето на годишните доклади на върховните магистрати, регламентира се взаимодействието между министъра на правосъдието и органите на съдебната власт при изготвянето на бюджета на съдебната власт.

В този законопроект е предвидено и разширяване на правомощията на инспектората.

Проектът на Яни Янев и на Валентин Милтенов предвижда въвеждане на правна рамка за изграждане, използване и развитие на информационните технологии в съдебната власт.
Предлаганите промени в този законопроект предвиждат по-висока ефективност на противодействието на престъпността и антикорупционен ефект чрез въвеждане на интегрирани, автоматизирани, информационни системи.

Елиана Масева обяви, че подкрепя предлаганите в този законопроект промени, но тъй като той има нужда от синхрон с други текстове, тя изрази надежда, че между първо и второ четене това ще бъде направено.

Според Елиана Масева идеите за конкурсното начало не са последователни и в законопроектите има пропуски.

Предвидено е министърът на правосъдието ежегодно да внася в парламента доклад за престъпността.
Този текст според Масева подсказва неориентираност кой е същинският орган, отговарящ за това – дали е министърът на вътрешните работи или министърът на правосъдието.

Тя се противопостави и на текстовете, които регламентират, че министърът на правосъдието внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджет на съдебната система, основан на параметрите, посочени от Министерски съвет.

Според Масева съобразяването на проектобюджета на съдебната власт с параметрите на държавния бюджет е проява на намеса в нейната самостоятелност.

Според нея вмешателството на изпълнителната власт в съдебната е възпроизведено и с друг текст – за правомощията на инспектората към Министерството на правосъдието.

Не може, коментира Масева, инспекторатът да готви текстове на министъра на правосъдието за тълкувателни решения, както е предвидено в законопроекта.

След гласуването на трите законопроекта председателят на правната комисия Янаки Стоилов подчерта, че промените, които са предмет на трите законопроекта, са взаимно допълващи се и са необходими още сега, за да се отразят и развият законодателно приетите поправки в Конституцията.

По думите му Висшият съдебен съвет запазва решаващата си роля по отношение на бюджета на съдебната система.
Той е органът, който прави промени, допълнения и приема проект на бюджет на съдебната власт и го представя към законопроекта за държавен бюджет.
Това че се включва в тази процедура и министърът на правосъдието, е начин да се сближат позициите на различните институции и да се способства дискусията да доведе до по-добър резултат.

Идеята им е била процедурата да не е както преди – Висшият съдебен съвет да внася един проект на бюджет, Министерски съвет – друг и накрая парламентът да приема един от двата, като досега няма прецедент парламентът да не е приемал този, който е предложен от правителството.

Според Янаки Стоилов с предлаганите промени в Закона за съдебната власт, приети днес, и изпълнителната, и съдебната власт трябва да видят по-добрия път на взаимодействие.

Имайки предвид макрорамката на държавния бюджет и потребностите на съдебната власт, трябва да се намери оптималното решение, поясни Стоилов.
Той коментира още, че с предлаганите промени в Закона за съдебната власт, всъщност се цели министърът на правосъдието да участва в администрирането на съдебните дейности.
Това не засяга независимостта на съдебната власт, а е начин обществото и парламентът да получават необходимата информация и да въздействат.

Ако има колебания в това отношение, мисля, че заслугата е и в опитите да бъдат направени внушения за рискове по отношение на независимостта на съдебната власт, добави Стоилов.

Най-голямата критика към България е по отношение на правосъдието и вътрешните работи на съдебната система, а не на законодателството за съдебната система, изтъкна Янаки Стоилов и изрази надежда и трите власти да бъдат по-последователни и настоятелни по отношение на промените, които сега се подготвят, за да има по-добри резултати в противодействието на организираната престъпност и корупцията.

Неговият апел е да бъдат направени усилия в тази посока и от парламент, и от правителство, и от съдебна власт.