Народното събрание прие на първо четене Законопроект за българския език, предаде Нова.

Законопроектът беше внесен от "Възраждане" и подкрепен от "Прогресивна България". Той мина със 153 гласа "за", като ДПС не участваха в гласуването.

Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на максималния от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.

"Възраждане" избра новия президент, доволен Костадинов

"Възраждане" избра новия президент, доволен Костадинов

Анализ на Костадин Костадинов

Той има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика, урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера - включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, посочват вносителите.

"Възраждане" отбелязват в мотивите си, че имало вече над 100 закона, които съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език в различни сфери, но отсъства координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.

ПБ: На когото му е скъп природният газ, да се отоплява на ток

ПБ: На когото му е скъп природният газ, да се отоплява на ток

Поскъпването на природния няма да вдигне цената на тока

Законопроектът не засяга личната и неофициална употреба на езика, нито ограничава правата на лицата, ползващи други езици в частната сфера, допълват от формацията на Костадин Костадинов.

Освен това се предвижда и създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции, който ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика и ще докладва всяка година за състоянието на езиковата среда.

Съветът ще включва представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.

Навиват Костадинов да удари рамо на Йотова?

Навиват Костадинов да удари рамо на Йотова?

Ако ПБ подкрепят Цвета Рангелова за член на ВСС

Костадин Костадинов коментира предложената от него идея, като смята, че в "България на практика се е наложило неофициално двуезичие, при което българският език и кирилицата все по-често остават на заден план за сметка на английския език и латиницата".