С официално слово вицепрезидентът Маргарита Попова откри тържествената научна конференция в чест на папите българофили Св. Йоан XXIII и Св. Йоан Павел II. Поводът за събитието в храма на науката - БАН е канонизирането на двамата папи и отношенията между България и Ватикана.

„Знаменателно е, че само един ден след канонизирането на папите за светци, нашата академия проявява своя доказан интерес към крупни духовни служители", заяви Попова.

Тя отбеляза значението на българските връзки със Светия престол в Рим и с католицизма, които не са от вчера. Те започват още през 9 век и продължават и днес. През изминалите 11 века тези връзки придобиват различна форма и смисъл, протичат с различен интензитет, но винаги с голямо значение за политическото и за културното развитие на нашата държава.

Вицепрезидентът припомни факта, че веднага след християнизирането на държавата, княз Борис се обръща към папа Николай I с молба за съдействие при изграждането на новосъздадената българска църковност. Тогава в столицата Плиска пристига компетентно папско пратеничество, състоящо се от подготвени свещеници и епископи.

„Както бе многократно изтъквано на научните форуми през миналата година, посветени на 1150-годишнината от създаването на славянската писменост и мисията на Светите братя Кирил и Методий, делото на светите солунски братя е могъщ пример за обединяването на източното и западното християнство", подчерта Маргарита Попова.

Важна се оказва ролята на нашите католически общности през епохата на Османското владичество. Те се явяват единствения мост между българското общество и културата на цивилизована Европа. Най-будните момчета от тези общности получават образованието си в западни, предимно италиански колежи и университети, а след това се връщат в България и стават учители, писатели и народни водачи.

От техните редици излизат едни от най-видните българи като Петър Парчевич, блестящ дипломат, главен организатор на знаменитото Чипровско въстание от 17-и век, както и съратниците му Петър Богдан Бакшев, автор на Първата българска история, написана 100 години преди Паисиевата и съхраняваща се днес в архивите на Ватикана; Филип Станиславов, издал в Рим първата печатна книга „Абагар".

В Рим можем да намерим безценни исторически сведения за живота на българите през онази епоха.

„Истински феномен, все още недостатъчно проучен в българската литературна история, е поезията на българските католици от 18-19 век", заяви Попова. Принос за този факт има настоящият посланик на България във Ватикана Кирил Топалов.

Попова оценява труда на българските учени, които в последните години са направили много за обективното и научното осветяване на взаимоотношенията на България и българите в Светия престол и Католическата църква. Този научен труд се явява „справедлива компенсация" за това, че тази тема е била игнорирана.

Днес никой не е в състояние да скрие от българската наука и от българското общество приноса на католическата църква в просветния и културния живот на България. Изградените колежи са пример за този принос.

Попова е възхитена от мощната многостранната благотворителна дейност в подкрепа и социалните грижи за бедните. Тя се изразява в оборудване на много болници с най-модерната и скъпоструваща техника, линейки и автомобили. От няколко години тази дейност развива у нас Малтийският хоспиталиерен орден, с който от 20 години държавата ни има редовни дипломатически отношения.

Специално е мястото, в нашата съвременна история и в неотдавнашното ни минало, за Светите отци Йоан XXIII и Йоан Павел II.

„От днес Свети папа Йоан XXIII вече ще бъде небесен посланик и застъпник на българския народ, който докрай остана в сърцето му със симпатия и уважение", подчерта вицепрезидентът Маргарита Попова. Тя акцентира на написаното от него, че където и да се намира по света, нощем на неговия прозорец винаги ще има запалена светлинка за всеки българин, който има нужда от помощта му.

Вицето припомни посещението на Папа Йоан Павел II в България през 2002 г., което остава незабравимо. „Папата славянин имаше мащабно разбиране за ролята на българския народ. Именно той показва мястото на България в културната карта на света", категорична е Попова.

По думите й папа Йоан Павел II е бил не само предвестник на големите промени в източната половина на европейския континент и символ на стремежа на народите за демократично управление, политически права и социална справедливост, но и оказал решително въздействие върху този процес.

От днес Св. папа Йоан Павел II ще бъде не само свидетел за историческата роля на българския народ в европейската култура, но и „небесен посланик и застъпник за нейното бъдеще в обединена Европа".

В географската и историческата кръстопътна съдба на България има много грешки и жертви, но едновременно с това и много позитивна енергия. „Към кръстопътя вървят много пътища", заяви Попова и подчерта, че така се срещат хора и култури, изграждат се цивилизации.

В словото си домакинът на конференцията - председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, обърна внимание на факта, че въпреки единственото си посещение на България, папа Йоан Павел II отлично е познавал страната ни и делото на Светите братя Кирил и Методий.

Днешната конференция е своеобразно продължение на миналогодишната конференция, посветена на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали (провъзгласеният вчера за светец папа Св. Йоан XXIII, б.р.).

„Тази конференция обогатява диалога между религиите", подчерта Воденичаров.