Жителите на Батак няма да допуснат провеждането на конференция на 18 май, на която да бъде представена тезата, че баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо.

Това заяви кметът на Батак Петър Паунов, цитиран от Радио Пловдив.

Автори на скандалната теза са Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет.

Научният проект, разработван от двамата учени, предвижда и подмяна на експозицията на музея в Батак, в която основен акцент са събитията от 1876 година.

Според Паунов проектът на двамата е опит да бъде подменена историята на град - светиня за българитe.

Припомняме, проектът на Берлинския университет е именуман "История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак".

Прелагаме ви кратки откъси от немския проект:

"Като паметно място от изключително значение за националното самоопределение на българите, Батак е представителен за конструкцията на националните стереотипи като общоевропейски феномен.
С оглед на предстоящото разширение на ЕС, на ревизията на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак, се полага функцията да реситуират историята на страната в европейския контекст...

Както възникването на всеки национален мит е немислимо без конструирането на миниатюра, така и свързаният с историята на Батак български национален мит се гради по същество върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната.
Отрицателният образ на мюсюлманите, който продължава да засяга в България около 15 процента от населението, представлява на фона на актуалната дискусия за европейското разширение както национален, така и общоевропейски проблем...

Изложбеният проект си поставя за цел да реконструира процесите около възникването на Баташкия мит като пример за подобна стереотипизация на религиозните малцинства в европейската перспектива, за да стимулира обществена дискусия за критично разработване на тази глава от националната история.
Така трябва да се провокира диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната и да се окаже принос към общественото и културното й сближаване.
За държава с множество вероизповедания и етноси като България критичното осветяване на исторически миниатюри и исторически митове е от особено значение...

Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседката Турция в частност...

В исторически аспект Митът за Батак се корени в кланетата, извършени от нередовните турски орди върху цивилното население в стотина селища в европейската част на Османската империя през пролетта на 1876 година, в това число и върху баташкото население...

Дори и при насилствените стълкновения да се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво, болшинството българи смятат, че трябва да ги помнят като етнически, респ. национални..."