Уникален златен пръстен със син камък е открит при разкопките на могила в омуртагското село Могилец, съобщи радио „Фокус"- Шумен, цитирайки Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище.

Това е едно от богатите находки на едно от петте гробни съоръжения, на които са попаднали археолозите. Погребението е на мъж. Открито е в самия край на могилата.

Гробът е запазен цял, бил е на дълбочина около 30 см, а само на 50 см от него минават всички днешни комуникации на селището. В него са открити половината от над 100-те находки от проучването на терена, продължило около два месеца. Те са от злато, сребро, бронз, стъкло.

Пръстенът е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустиран камък от син халцедон. Върху камъка е изобразена права мъжка фигура, вероятно бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата къс жезъл. „Поне на мен не ми е известно в България да е откриван пръстен с подобно изображение на камъка", каза Иванов.

По думите на Стефан Иванов е открит и запазен плат, което е изключителна находка от това време, както и запазено дърво. В гроба са открити 24 монети, едната от които сребърна, намерена е и бронзова екзагия - контролна тежест за проверка на монетите.

Това може да е индикация, че погребаният се е занимавал по някакъв начин с пари, тъй като екзагията е можела да бъде използвана дълго време след това, но е положена символично заедно с него в гроба, посочва археологът.

В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение.

Сред находките от настоящия сезон при проучването на могилата има седем цели запазени керамични съда, в два от гробовете са открити специални дървени сандъчета, в които явно приживе погребаните са държали ценните си вещи, намерени са златни обици.

Сред стъклените предмети той отличи съд, с формата на охлюв - балсамарий, ползван е за съхранение на благовонни масла в древността. Според археолога големият брой монети - общо 40, позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най- ранното погребение се датира след 218 година след Христа, а последното погребение, най- богатото, е след 241 година след Христа.