През май 2012 г. готовите да гласуват за нова политическа партия са два пъти по-малко, отколкото през април (15%:31%).

Това сочи проучване на НЦИОМ, проведено между 23 и 30 май.

Социолозите подчертават, че това е най-ниският регистриран от института дял на заявяващи, че биха подкрепили нова партия от март 2011 г. насам. Изглежда, че поне засега, интересът към новите политически проекти намалява или в някаква степен вече е задоволен, коментират от НЦИОМ.

За нова политическа формация биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове.

Към нова партия се ориентират по-често избирателите, които определят своите политически възгледи като центристки. Делът на готовите да подкрепят нова партия към момента е два пъти по-висок сред избирателите с дясно-центристки възгледи, отколкото сред тези с ляво-центристка ориентация.
Процесите на трансформация в дясно, както и „роенето" на националистическия вот водят до търсене на нови политически субекти именно пространството, определяно като център-дясно, констатират още социолозите.

Една трета от готовите да подкрепят партията на Меглена Кунева (която предстои да бъде учредена на първи юли, б.р.) определят политическите си възгледи като центристки, а равни дялове (от по 13%) от симпатизиращите на тази нова формация се самоопределят като десни и леви.
За „България на гражданите" на Меглена Кунева биха гласували предимно хора на възраст между 40 и 50 години, високообразовани и заможни.
Подобен профил на подкрепа за тази нова формация я поставя в нишата на избирателите на НДСВ от 2001 и 2005 година и в тази на избирателите на ПП ГЕРБ от 2009 година.

Новите партии за момента обаче не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи, като едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация.
Затова нововъзникващите формации се „целят" предимно в политически изкушения електорат.

Част от новите партии се опитват да привличат избиратели, представяйки се за „по-доброто лице" на вече познати политически идеи. По традиция българските политици смятат за по-лесно и ефективно да „изтеглят" политически активни избиратели от опонентите, вместо да включват в политическия живот хората, които трайно отказват да участват в него, коментират още социолозите.

От проучването става ясно, че над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация.
Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени „България на гражданите" и СДС - от по 9%.
Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.

Това потвърждава досегашните изследвания на НЦИОМ, според които коалициите според по-голяма част от избирателите, са нежелана управленска формула.
Споделянето на властта и неминуемо свързаните с това представи за пазарлък и компромиси, са основните аргументи срещу коалициите.

В същото време се регистрира, че симпатизантите на малките партии са по-благосклонни към коалиране, тъй като в това виждат своя шанс за реално политическо представителство.

От данните проличава, че „България на гражданите" се възприема като еднакво възможен партньор както в лява, така и в дясна конфигурация.
Подобна равноотдалеченост в масовите представи има предимства, но и рискове в реална изборна ситуация, когато големите партии полагат усилия да консолидират максимално собствените си симпатизанти и не правят предизборни жестове дори към евентуалните си политически партньори, коментира НЦИОМ.

Самите симпатизанти на новата партия „България на гражданите" също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.