Въпр. - Връщате се от Средиземно море, а не сте почернял?
М.С. - Да, защото имах доста делова работа и се налагаше често да бъда с костюм и вратовръзка.
Въпр. - И на кораба ли?
М.С. - На пристанишата. По време на плаването, разбира се, бяхме в неофициално облекло. На палубата беше забранено да се ходи по чехли, във връзка с безопасността, но понякога, признавам си, нарушавах това правило.
Въпр. - Как се държаха вашите "питомци"?
М.С. - Момчетата се държаха добре, прилично...Даже в последните две пристанища ги пусках самостоятелно да ходят из градовете (Неапол и Барселона) и така, горд съм, че се връщаха без никакви инциденти.
Въпр. - Беше ли голям интересът към Мисията на Калиакра?
М.С. - Огромен. Благодарение на нашите представители в съответните държави - посолствата, почетните консули, бяха подбрани и поканени, както
представители на най-големите медии, така и представители на местните
власти, бизнесмени и което беше на-хубаво - на местната българска диаспора. Хората просто със сълзи на очи идваха на тази българска територия и бяха горди, от това че са българи и сънародници на бащата на компютъра.
Това, което много ми хареса, не го очаквах - например в Неапол една госпожа Лекова, която се оказа роднина на нашите юристи Лекови, преподавател по славянски филологии в университета там, доведе студентите си по българистика и те бяха много радостни, че могат да практикуват езика, да получат рекламни брошури, фланелки...
Въпр. - Може ли да се каже, че пътуването е надминало очакванията Ви? Всъщност, стигнаха ли ви рекламните материали?
М.С. - Не, наложи се да докарат допълнително още сто фланелки и корабът продължи с тях.