Естественият прираст в България отново е отрицателен – населението намалява с над 47 хил. души

Продължава спадът в раждаемостта, смъртността остава висока, но миграцията частично компенсира демографския срив. Това са част от изводите от представените днес данни на Националния статистически институт за демографската карта на България към края на 2024 г.

През 2024 г. в България са регистрирани 53 727 раждания, от които 99.4% (53 428) са живородени деца. В сравнение с 2023 г. броят им намалява с 3769, или с 6.6%. Общият коефициент на раждаемост за страната е 8.3‰.

Момчетата отново преобладават сред новородените - 27 377 срещу 26 051 момичета, или на 1000 момчета се падат 952 момичета.

В градовете са родени 39 483 деца, а в селата - 13 945. Коефициентът на раждаемост е сходен - 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. Най-висока раждаемост е отчетена в областите Сливен (12.5‰) и Ямбол (10.0‰), а най-ниска - в Смолян (5.2‰) и Перник (6.1‰).

Към края на 2024 г. жените във фертилна възраст (15-49 години) са 1.257 млн., което е с около 12 хил. по-малко спрямо предходната година. Леко се увеличава броят на децата, родени от майки под 18 години - 2 817 спрямо 2 753 през 2023 г. Спад се наблюдава при ражданията от жени на 40 и повече години - от 2 641 на 2 528.

Средният брой живородени деца от една жена (тотален коефициент на плодовитост) е 1.72. Средната възраст при раждане на първо дете е 27.6 години, като най-млада е тя в Сливен (22.1 г.), а най-висока - в София (столица) (30.9 г.). През 2024 г. са регистрирани 926 многоплодни раждания - в 914 случая са родени близнаци, а в 12 - тризнаци.

Трябва ли ни демографско министерство, което да се занимава с раждаемостта?

Нещата, които не се говорят, когато обсъждаме темата за раждаемост

Смъртността остава висока, преждевременната смърт засяга над една пета от населението

През 2024 г. в страната са починали 100 736 души, като коефициентът на обща смъртност е 15.6‰. Спрямо 2023 г. има лек спад - с 270 души, или 0.3%. Смъртността сред мъжете (16.8‰) остава по-висока в сравнение с тази при жените (14.6‰). На 1 000 починали жени се падат 1 064 мъже.

В селата смъртността е значително по-висока (20.7‰), отколкото в градовете (13.8‰). Най-високи са стойностите в област Видин (24.3‰), Монтана (21.5‰) и Кюстендил (21.3‰), а най-ниски - в София (столица) (11.3‰).

Показателят за преждевременна смъртност (починали под 65 години) е 20.2%, което е леко повишение спрямо 2023 г. (20.1%). При жените делът е 13.0%, докато при мъжете достига 27.0%.

Детската смъртност е 4.5‰ - 238 деца до 1 година са починали през 2024 г. По този показател се наблюдава тенденция на подобрение. За сравнение, през 2023 г. коефициентът е бил 4.9‰, а през 2014 г. - 7.6‰.

Под 59% от населението е в трудоспособна възраст

Към края на 2024 г. населението на България е 6 437 360 души, от които над 1,5 млн. са пенсионери

Населението намалява с близо 47 хил. души поради отрицателен естествен прираст

Разликата между броя на родените и починалите - естественият прираст - остава отрицателна. През 2024 г. населението е намаляло с 47 308 души. Коефициентът на естествен прираст е -7.3‰ (в градовете -5.5‰, в селата -12.5‰).

Всички области в страната отчитат отрицателен естествен прираст. Най-благоприятни стойности са отчетени в София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голям спад се открояват Видин (-17.2‰), Перник (-14.8‰) и Габрово (-14.6‰).

Положителен миграционен прираст компенсира частично естествения спад

Нетният механичен прираст - разликата между заселилите се и изселилите се - е положителен: +39 187 души. Коефициентът на нетна миграция е +6.0‰.

Най-висок е миграционният прираст в Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). Отрицателен механичен прираст е отчетен в Смолян (-5.0‰) и Монтана (-1.9‰).

На фона на тези данни министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов организира кръгла маса на тема "Демография - тенденции, проблеми и решения", която ще се проведе на 30 април от 14:30 часа в зала 134 на Народното събрание.