Шокиращо се е оказало видяното на не едно място в страната от евродепутатите от Комисията по петициите от Европейския парламент.

Членове на комисията бяха на проучвателно посещение в България от 27 до 30 октомври, за да се запознаят на място с въпросите, поставени в петициите.

Дейвид Хамърщайн, член на комисията, посочи, че най-шокиращо за него от видяното е замърсеното с тежки метали хвостохранилище в златната мина в Челопеч, което заплашва да отрови питейната вода на 2 000 000 души, случващото се в Националния парк "Рила", по река Камчия и в Иракли, плановете да се строи голф и СПА курорт край нос Калиакра.

„Но това, което най-много ме шокира, е, че българското правителство фактически нарушава и подпомага незаконната дейност и това става чрез замени на парцели земя, като се разрушават зони и територии, защитени от европейското екологично законодателство", каза Хамърщайн, цитиран от БНР.

Той посочи, че ще проучи всички сигнали и информацията, която е получил и ако тя се потвърди, ще се обърне към Европейската комисия.

Резултатите от посещението на комисията ще бъдат обобщени в доклад, с който ще бъдат запознати членовете на Европейския парламент, посочи Кати Синот, която е заместник-председател на комисията.

Докладът ще бъде обсъден в Комисията по петициите, чиито членове ще се опитат да предизвикат дебат в другите комисии в Европейския парламент като Комисията по околната среда.
Членовете на Комисията по петициите ще се опитат да окажат въздействие върху Европейската комисия, защото тя е органът, който може да заведе съдебно дело срещу България за установените нарушения, свързани с околната среда, посочи Кати Синот, зам.-председателят на комисията.

Тя обаче уточни, че този процес няма да е бърз: "Ако успеем да задействаме Европейската комисия и тя да изпрати предупредително писмо, процесът няма да се осъществи бързо - могат да минат години, преди да бъде заведено съдебно дело срещу България, обясни Синот.

По думите й това ще бъде период, в който инвеститорите ще продължават все по-трескаво да строят, тъй като знаят, че в един момент ще поставят органите пред свършен факт.

Евродепутатите се срещнаха и с Чавдар Георгиев - зам.-министър на околната среда и водите, който се оказа, че не знае за какви петиции става дума и че не бил запознат с проблема, за който природозащитните организации са отнесли жалбата си до Европейския парламент:

"По-добре беше същите петиции да се адресират първо и към министерството и след това и да се обърне и към Европейския парламент. Не за друго, защото така може да пострада единствено имиджът на страната ни пред съответните институции".

Най-голям брой от петициите от България до Комисията по петициите към Европейския парламент са свързани с опазването на околната среда. Останалите касаят условията в домовете за деца в неравностойно положение, въпроси в църковната общност, трудово-правни отношения, пенсионно осигуряване.