Крадците по моловете продължават да правят реално каквото си искат. Само за шест месеца стойността на кражбите се равнява на 500 000 лв без ДДС.

Отбелязва се и сериозен ръст на кражбите на стоки от нехранителни магазини, включително магазини за мебели и строителни материали, спортни стоки, отбеляза изпълнителният директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки Галин Попов.

Крадат се удобни за крадене неща - свещи, сервизи, вази, чаши, маратонки, които да могат да скрият в чантата.

60% от търговците подават изобщо жалби и то до 5 жалби годишно. Спада броят на подадените жалби от страна на пострадали търговци. От другата страна - осъдени няма.

Галин Попов подчерта, че този вид кражби не са от хора, които искат да се изхранват, а не могат. "Това се е превърнало в бизнес, паралелен бизнес модел, който процъфтява безнаказано в социалните мрежи. Там се препродават откраднатите стоки, за да изкарат лесни пари. Правят се дори поръчки."

До голяма степен това се дължи на остарялата доктрина. По закон, ако кражбата е на обща стойност под една минимална работна заплата, се счита за маловажна. Ако се стигне до съд, там обвинението в общия случай пада. Освен това в самия съд доказателственият материал се подлага на експертизи, които се точат с години, а през това време обвиняемият продължава да се вихри.

От Асоциацията на търговците на нехранителни стоки предлагат четири мерки, които да прекъснат незаконните практики. Те искат търговците електронно да могат да сезират полицията, записите от камери да се приемат за доказателства, да има ревизия на наказанията, като например отбелязване в кредитното им досие, за да може социалният живот на крадците да се влоши заради извършеното от тях и да се направи звено за взаимодействие между търговци и полиция, обясни Попов.

Търговците пропищяха от крадци

Търговците пропищяха от крадци

Епидемия от кражби, които са и организирани