Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос.
В българските традиции той се свързва и със съзряването на девойките и тяхната готовност за встъпване в брак.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата - винаги в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква той е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на град Витания, който се е намирал близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на светия мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г

В миналото момите са излизали, нагиздени със сватбени премени и венци. Те са пеели песни и танцували, а после пускали венците си по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.

Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване (Боенец, Кумичене), който е важен етап от социализацията на момите.