На 14 февруари отбелязваме Успението на Св. Константин Кирил Философ, известен и като Кирил Славянобългарски.

Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, които били от Солун, пише pravoslavieto.com, позовавайки се на Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето му отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Там Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий. Там двамата братя създали кирилицата и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Кирил заедно с брат си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял. Той бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от Св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил. Службата, която се извършва за неговото честване, е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.