Най-малките деца са най-отразявани в медиите.

Това става ясно от проучване "Децата в медиите", направено от УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти у нас. Изследването е направено в периода 1 юни - 31 юли 2020 г.

Тогава се открояват няколко основни специфики на периода - коронавируса, онлайн обучението на студентите и гражданските протести през лятото.

Изследвани са 878 единици текстове в централни и регионални медии сред които БНТ, БТВ, Нова телевизия, Дарик, Дневник онлайнн, Телеграф, 24 часа онлайн, ПИК, Струма, Трафикнюз и Черноморски фар.

Три са основните части върху които се фокусира изследването - анализ на медийното съдържание и публикации, интервюта със журналисти и проучване на студентските нагласи.

Темите, които се разглеждат в медиите, свързани с деца са образование, инциденти, насилие над деца и присъствието на децата в светкия живот.

При представянето на проучването и резултатите от него проф. Снежана Попова изтъкна, че най-малките деца са най-отразявани в медиите. Най-често присъстват с изображения и препобладаващо са снимани без закриване на лицата.

Доц. д-р Жана Попова отбеляза държавните структури подлежат на медийна критика, когато става дума за деца.

Тежестта и отговорността е в полето на родителите, но тя е споделена с държавата и държавните власти, допълни тя.

Георги Иванов, експерт от ДАЗД заяви, че се смесват ролите и отговорностите на институциите, като често се случва журналистите да изготвят материалите си без да познават закона за закрила на детето.

По думите му отразяването на децата в медиите трябва да е свързано със запазването на тяхната анономниост и да не се разгласяват лични данни.

Трябва да следваме правата на децата, които са гарантирани както в международните актове, така и в нашето законодателството, посочи той.

Иванов подчерта още, че професионалната журналистика има не само ролята да зачита правата на децата, но и активно да ги отстоява.

По повод предстоящите парламентарни избори Георги Иванов призова да не се въвличат децата в политически агитации и кампании.

В дискусията се включи и Диляна Кирковска от СЕМ, която поясни, че когато едно дете влезе в медията по позитивен повод, трябва да има задължително разрешение от двамата родители, а не както често се случва разрешение само от единия родител.

По думите ѝ обаче, когато едно дете влезе по негативен повод в новинарския поток, тогава трябва да има изрично разрешение и от отдел на ДАЗД.

Кирковска отбеляза, че колкото по-нисък е родителският капациетет, толкова по-високо е присъствието децата в медиите.

Не е толкова лошо, че децата не получват толкова много медийно внимание, категорична е тя.

Изводите направени от изследването са следните: 

  • Журналистите показват познаване на професионалните и етични правила за работа по теми, свързани с деца;
  • Предимно в обществените медии има разписани редакционни правила за работа, разписана норма как се отразяват казуси, които засягат децата;
  • Общите етични и професионални стандарти (Етичният кодекс) и личната преценка на журналиста, са водещи критерии при избора на теми и начините за отразяването в медиите, които няма специален наръчник как се работи с деца;
  • Журналистите говорят предимно за предпазването, защитата на детето; малцина говорят за лично пространство и за достойнство;
  • Влиянието на медиите, изглежда по-силно от това на образованието. Студентите "заучават" утвърдено ползвани главно в телевизиите модели;
  • Като цело студентите осъзнават проблематичността в заснемането на деца;
  • Личният опит и оценка се очертават като важни за взимането на бъдещи професионални решения;
  • Налице е склонност към влизане в морализаторска позиция;
  • В доста отговори личи склоността към автоцензура - дава се предимство на нещата, които "няма да бъдат правени" (казани, снимани), за сметка на тези, които могат да бъдат направени

Препоръки към медиите и журналистите:

  • Да утвърждават самостоятелен журналистически език под детската проблематика - език самостоен, еманципиран от езиците на училището, полицията, съда;
  • Да стимулират дискусиите върху етичните правила и норми в редакциите при всеки конкретен казус с деца, който възниква в хода на професионалната работа;
  • Да насърчават детските предавания и материали за деца в различна възраст, за да виждаме децата, а не "детето"; 
  • Да прилагат човешката мярка както при отразяването на инциденти и трагедии с деца, така и при любуване, хвалене, "героизиране" на деца в определени ситуации;
  • Да обмислят внимателно как представят материали от социалните мрежи; да пазят детето, дори когато това не правят неговите родители или самото дете;
  • Да продължават да работят по теми и проблематики, които не "залязват" заради актуални въпроси (напр. COVID-19 ), а представляват основни проблеми на детската и младежката възраст - зависимости, управление на свободните дейности, избор на образователна перспектива и пр.
  • Да проявяват чувствителност към всеки интерес - търговски, политически, персонален - който инструментализира децата, злоупотребява с тях или пък ги поставя в изолация;
  • Да се въздържат от разпространяване на лични данни на малолетни и непълнолетни, дори и когато намират това за обществен интерес;

Препоръки към полицията, следствието и прокуратурата:

  • Да усилят защитата на личните данни на малолетни и непълнолетни лица;
  • Да защитават правата на децата и неразкриването на тяхната самоличност в публичното пространство;

Препоръки към Съвет за електронни медии:

  • Да следи внимателно медийното съдържание по отношение на децата и да инициира публични дискусии и срещи с организации и медии;
  • Да следи за спазването на заявените при лицензирането от всички медии професионални стандарти и етични правила;

Препоръки към университета:

  • Да приема Етичния кодекс за журналистическа Хипократова клетва, която се полага тържествено чрез церемония, кяото би отличила студентите по журналистика от другите комуникационни специалности;
  • Да се насърчава работата на студентите по медийни казуси за отразяване на деца в практическото им и семинарно обучение;
  • Да се организират в университетските среди повече дискусии и публични срещи, в които да се говори за проблемите не на "децата" изобщо, а на децата от различните възрастови групи;
  • Да се провеждат взаимни обучения между педагози, психолози, медици и преподаватели по журналистика за обмен на научно знание за същността на социалните мрежи и ефектите от съдържанието в тях.